Определение № 882 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8440/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искане на директора на ТД Митница Варна, чрез юрисконсулт Роева, за отмяна на основание чл. 239, т.5 АПК на влязла в сила определение № 5494 от 27.05.2025г., постановено по адм. дело № 7050/2024г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение.

В искането се излагат доводи за допуснато нарушение на процесуалните правила при постановяване на определението, с което съдът приема, че искането е подадено от лице, което не е страна по делото и е недопустимо, без да даде възможност на подателя да отстрани нередовностите на молбата.

Ответната страна " Гроут-33" ЕООД гр. Тетевен не взема становище по искането.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, намира искането за недопустимо по следните съображения:

С определението, чиято отмяна се иска, в производство по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, е оставена без разглеждане молбата на директора на Агенция Митници за изменение на постановеното по делото решение № 53/06.01.2025г., в частта за разноските.

1. Определението, постановено в производство по чл. 248, ал.1 ГПК не подлежи самостоятелно на отмяна, тъй като с него не се прегражда по-нататъшното развитие на производството-чл. 237, ал.1 АПК. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава по същество повдигнат пред съда правен спор или се прегражда разглеждането му от съда. Произнасянето относно разноските няма такъв характер и затова не подлежи на извънинстанционен контрол.

2. Подателят на искането за отмяна е директорът на ТД Митница Варна, който не е страна по производството по чл. 248, ал.1 ГПК, където молител е директорът на Агенция Митници. Неговата молба е оставена без разглеждане и само той може да го обжалва или да иска отмяната му ако определението подлежи на обжалване, респ. отмяна, какъвто не е настоящият случай.

3. Изложените в искането твърдения за допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила не представляват основанията по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, а са основания за касационно обжалване, каквото в случая е недопустимо, тъй като не подлежи на обжалване и решението, чието изменение в частта за разноските е поискано.

По изложените съображения и на основание чл. 249 вр. чл. 158 и чл. 159 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-Първа колегия,