Решение № 106 от 19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 268/2017 г.

ВКСII гражданско отделение19.01.2018 г.докладчик т Емануела Балевска

Диспозитив

ОТМЕНЯВА въззивно Решение от 12.08.2016 г., постановено по гр. В. д. № 8203/2015 на Софийския градски съд, с което е обезсилено Решение от 03.03.2015 г. по гр. д. № 55679/2012 г. на Софийски районен съд по чл. 344, ал. 1 ГПК, а делото е върнато за ново разглеждане и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за ново разглеждане, от друг състав, по същество на въззивните жалби на Й. Г. Г. и В. К. Г. досежно правата на съделителите в съсобствеността, допусната до съдебна делба. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 106 от 19.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 268/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Й. -О. К., гражданин на Ф. р. Г., чрез процесуалния си представител адв. И. Г. САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 12.08.2016 г., постановено по гр. В. д. № 8203/2015 на Софийския градски съд по допускане на съдебна делба на съсобствен по наследство апартамент в [населено място] при участието на Столична община като съделител по делото. Поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано. Иска да бъде постановено решене, с което делото да се върне на долустоящия съд за произнасяне по същество, без участието на Столична община като съделител по иска.

Г. П. К. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Б. В. - САК също е поискал да се отмени въззивно Решение от 12.08.2016 г., постановено по гр. В. д. № 8203/2015 на Софийския градски съд по допускане на делбата . С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и е необосновано. Иска се да бъде отменен обжалвания съдебен акт и делото да се върне на долустоящия съд за произнасяне по същество, без участието на Столична община като съделител по иска.

Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материално-правните въпроси за действието на одържавяването по реда на ЗОЕГПНС и възстановяването на собствеността по силата на реституционния закон - дали се възстановява цялата одържавена собственост, в границите и размерите на собствеността съществували при одържавяването и как настъпва възстановяването на собствеността-по силата само на закона или е необходима допълнителна административна процедура, за значението на заповедта на Кмета за възстановяване и следва ли да участва като страна общината- съсобственик, придобила това качество въз основа на заповедта за одържавяване идеална част от недвижим имот по иска за делба на възстановената собственост по ЗВСОНИ, когато е налице трансформация на собствеността в резултат на ликвидирана съсобственост с държавата преди реституцията по закон? Следва ли да бъде конституирана Общината като задължителен другар -съсобственик по заповедта за одържавяване по иск за делба въпреки действието на ЗВСОНИ ? поради констатацията, че същите са произнесени с въззивното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, цитирана в определението по чл. 288 ГПК.

По делото не е подаден писмен отговор от останалите ответници по касация.

Състав на ВКС след преценка на въведените основания за отмяна в правомощията по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, редакция до изм. на ГПК с ДВ. бр. 86/2017 г., намира:

С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията му на въззивна инстанция е обезсилил Решение от 03.03.2015 г. по гр. д. № 55679/2012 г. на Софийски районен съд по чл. 344, ал. 1 ГПК и върнал делото за ново разглеждане, след като е приел, че реституцията по ЗВСОНИ на процесния апартамент в [населено място] е в обем на 1/2 идеална част, останалата част е държавна -респ. общинска собственост, а Столична община като собственикът не е страна по делото, а в качеството на задължителен необходим другар участието му е задължително.

Предмет на заявения иск за съдебна делба е ликвидиране на съсобствеността на недвижим имот- апартамент в [населено място], отчужден по реда на ЗВСОНИ до размер на 1/2 идеална част от общия на страните наследодателя респ. праводател Г. К. и възстановен на страните по делото по реда на ЗВСОНИ.

За да обезсили съдебното решение, въззивният съд е приел, че е налице нередовна искова молба, тъй като в -производството като надлежна страна не участва Столична община, като съсобственик на процесния апартамент. Прието е, че извършената съдебна делба през 1971 г. по гр. д. № 73/71 на СРС между Държавата и брата съсобственик- Б. К., по силата на която Общината е станала собственик на процесното жилище, не променя обема на отчуждения обем на вещни права от този обект.

По изведените правни въпроси

Реституцията по ЗВСОНИ за недвижимите имоти отчуждени в полза на Държавата по ЗОЕГПНС, съгласно чл. 1, ал. 1 на закона настъпва по право/ex lege/, доколкото същите се намират в нейния патримониум респ. са собственост на община, на обществена организация или техни фирми и съществуват реално до размерите, в който са отчуждени, без да е необходим допълнителен административен или съдебен акт, а моментът на реституцията е този на влизане в сила на реституционния закон-25.02.1992 г.

С цитираните две тълкувателни решение отчасти се третира въпроса за обема на реституционния ефект, когато обектът е променен и не съществува до размера, в който е отчужден респ. отнет в полза на държавата.

С по ТР 6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС с разясненията по т. 1 се приема, че "целта на реституционния закон е да възстанови имотите, доколкото те съществуват като самостоятелни обект на собственост. Само ако те физически или правно са загубили тази самостоятелност и вече не притежават характеристиката на такива обекти, собствеността не би могла да се възстанови на техните собственици. ако имотът е погинал изцяло или частично, ще се реституира онова, което е останало. Ако в резултат на благоустройствени изменения, същият се е трансформирал, той пак би подлежал на възстановяване, само ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормите за устройство на територията. "

С ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВС е дадено задължително тълкуване на законовото изискване към обектите на реституция "да съществуват до размерите, в които са отчуждени" . Приема се, че след като целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не да се възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Следователно необходимо и достатъчно изискване е имотите да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, без значение евентуално извършени промени в функционалното им предназначение. Прието е, че в хипотези когато размерите на отчуждения имот вследствие погиване, разрушаване или друга причина са намалени, собствеността се възстановява за това, което се е запазило от него, стига то да представлява самостоятелен обект на собственост.

С Решение № 240/24.07.2012 г. по гр. д. № 1472/2011 г. на ВКС- I г. о. неотносимо към поставения въпрос за действието на реституцията, когато възстановеният недвижим имот отчасти е трансформиран.

Доколкото като основен въпрос по делото е този за участието на всеки един от титулярите на правото на собственост на процесния имот като надлежна страна- задължителен необходим другар, то без съмнение дадените задължителни разяснения по т. 6 на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /по въпросите на въззивното производство/ относно недопустимостта на исковото производство в случаите когато е налице задължително необходимо другарство, но не всички лица - задължителни другари са надлежно конституирани, следва да бъдат съобразени. В конкретния случай, поставеният проблем относно необходимостта от участието на Държавата/ респ. Общината/ в производството за съдебна делба на недвижим имот отчужден отчасти по реда на ЗВСОНИ и възстановен в този обем по ЗВСОНИ като съделител - титуляр на правото на собственост/ задължителен необходим другар в процеса/ на неотчуждената част от недвижимия имот, собственост на трети лица към момента на отчуждаването, може да получи правилен отговор само при точна преценка на конкретните факти, доколкото е или не е налице транслиране на вещните права на третите лица в нейна / на държавата- респ. общината / полза.

По същество на касационната жалба

Като съобрази изложените по горе съображения и прецени установените по делото факти, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба основателна по следните съображения.

Въпросът за наличие на права в съсобствеността на процесния недвижим имот от Столична община, неконституирана като страна по делото е разрешен при несъобразяване на установените с доказателствата по делото факти и техните правни последици.

Установените по делото факти сочат, че заявеният пред Софийския районен съд иск е с правно основание чл. 344 и сл. ГПК във вр. с чл. 34 ЗС. Предмет на иска за делба е ликвидиране на съсобствеността на АПАРАТАМЕНТ в [населено място], заемащ първи етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], застроен на около 75 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, тоалетна и коридор, заедно с източно мазе в сградата и с прилежащите към апартамента 38% идеални части от общите части на сградата и 19% идеални части от мястото, върху което е построена същата, съставляващо УПИ I-4 от кв. 14 по плана на [населено място], местност ГГЦ-зона Г-14, с площ от 308 кв. м., при посочените съседи .

Сградата е придобита през 1941 г. от братята Г. и Б. П. К., при равни части по силата на нотариален акт № , н. д. № ** г.

През 50-те години частта от сградата, притежавана от Г. П. К., е отчуждена на основания ЗОЕГПНС и предоставена на СГНС.

С Решение № 9 от 23.01.71 г. по гр. дело 4565/70 г. на СРС е допуснато да се извърши съдебна делба, по иска на наследниците на Б. П. К. срещу СГНС на следния недвижим имот- ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с тавански етаж, 5 мазета, заедно с 50/100 идеални части от дворното място, в което е построена същата, съставляващо УПИ I-4 от кв. 14 по плана на [населено място], местност ГГЦ-зона Г-14, с площ от 308 кв. м. и посочените съседи, при права за СГНС от 4/8 идеални части.

Влязлото в сила решение по допускане на делбата сочи, че на СГНС са признати онзи обем от права/ 1/2 идеална част / в съсобствеността на цялата сградата, която част е била притежавал Г. П. К. и, който обем вещни права са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС.

С Решение № 73 от 19.03.71 г. по гр. дело 4565/70 г. на СРС в дял на наследниците на Б. П. К. са поставени вторият и третият етаж от сградата, а в дял на СГНС е поставен първият етаж, на който се намира процесният апартамент.

С така извършената съдебна делба чрез разпределение на дяловете на основание чл. 292 ГПК (отм.), е налице двупосочно транслиране на вещното право на собственост - притежаваните от СГНС 1/2 идеална част от останалите дялове е преминала в полза на другите съделители- наследници на Б. П. К., а притежаваните от тези същите лица общо права в обем на 1/2 идеална част в полза на СГНС.

Със заповед № РД 57-1424 от 20.10.1992 г. на основание чл. 1 от ЗВСОНИ отчуждената идеална част от сградата е възстановена на наследниците на Г. К., като им е предадено владението на апартамента, намиращ се на първия етаж и на съответните идеални части от общите части на сградата и мястото.

За да приеме, че в делбата следва да участва Столична община, въззивният съд въз основа на горните факти, е направил незаконосъобразния извод, че придобитата от СГНС при извършената по реда на чл. 292 ГПК (отм.) делба чрез разпределение на обособените реални дялове на собственост, останала 1/2 идеална част от процесния апартамент, съставляваща правата на другите съделители в сградата- наследниците на брата Б. К., не е част от наследството на Г. К., тъй като от този апартамент е отчуждена от Г. К. 1/2 идеална част и тази част му е възстановена по ЗВСОНИ. Изводът на съда е неправилен и незаконосъобразен, тъй като въззивният съд не е съобразил, че придобивният способ /чл. 292 ГПК- отм./ в случая по отношение на неотчуждената по ЗОЕГПНС 1/2 идеална част от процесния апартамент, притежания на наследниците на брата Б. К., по естеството си съставлява замяна на правото на собственост между СГНС, като притежател на останалите отчуждени части на Г. К. от другите обекти в сградата- втория и тавански етаж с принадлежностите срещу собствеността на наследниците на брата Б. К., в процесния първи етаж.

Доколкото може, след възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ следва да се фингира, че в делбата извършена преди приемането на закона, чрез Държавата като субституент, е участвал собственикът, чиито имоти са били отчуждени и респ. възстановени ex lege,, то не може да има спор, че в конкретния случай Държавата е заменила / от името на субституента/ правата на същия като отчужден собственик от другите обекти в сградата- втори и трети етаж с принадлежностите, срещу дяловете другите съсобственици от първия етаж, за да получи при делбата в изключителна собственост реален дял собствеността на процесния апартамент.

Обстоятелството, че по силата на Заповед № РД- 57-1424/20.10.92 г. на основание чл. 1 ЗВСОНИ Кметът на СГО е наредил да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти акт № **** г. и да се предаде на наследниците на Г. П. К. владението на 1/2 ид. ч. от къщата на [улица], застроена на 189 кв. м., е в подкрепа на горните изводи за начина на придобиване от Държавата на собствеността на целия първи етаж. Възстановената собственост на Г. К. засяга 1/2 идеална част от цялата къща на два етажа, поради което не може да не бъде съобразено транслирането на права при извършената делба по реда на чл. 292 ГПК (отм.)

По тези съображения Държавата/ СО/ не може да има права в съсобствеността на делбения имот, доколкото е заменила правата на отчуждения собственик Г. К. от другите етажи на сградата срещу правата на наследниците на брата Б. К. при извършената съдебна делба на основание чл. 292 ГПК (отм.). Само Като приема, че само наследниците на Г. К. имат права в съсобствеността на първия етаж, то изводите на въззивния съд, че Столична община има права в спорната съсобственост и следва да участва като страна-задължителен необходим другар са неправилни, а атакуваното пред въззивния съд решение на първата инстанция е процесуално допустимо от гл. т. на правилното конституиране на страните по делото.

Констатирания порок на обжалваното въззивно решение налага неговата отмяна и връщане на втората инстанция за произнасяне по същество на въззивните жалби на Й. Г. Г. и В. К. Г. досежно правата на съделителите в съсобствеността.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Цитирани разпоредби

5