Определение № 225 от 30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4235/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Община Варна, подадена чрез процесуалния й представител главен юрисконсулт С. С. Ц., срещу въззивното решение № 1209/09.07.2021г. постановено по въззивно гр.д. № 20213100501174 по описа за 2021 година на ОС-Варна, ГО, IVa състав, с искане да се допусне касационното му разглеждане, същото да се отмени и искът да се отхвърли. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, и т. 3 ГПК, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Ответникът по касация – Потребителна кооперация “Напредък“, чрез процесуален пълномощник адв.М. К., оспорва жалбата с писмен отговор. Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 260711/02.03.2021 г., постановено по гр.д. № 14197/2019г. по описа на РС-Варна, ГО, 14-ти състав, с което решение е уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е прието за установено между страните, че Община Варна не е собственик на реална част с площ 440 кв.м от недвижим имот, целият с площ 9158 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4504.304 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, при граници на реалната част: имоти с идентификатори 10135.4504.304.35, 10135.4504.741 и 10135.4504.303 - покрит пазар ж.к „Вл.Варненчик", 10135.4504.305 и улица, която реална част е очертана в червен цвят на приложеното на лист 20 от делото копие на скица, като Община Варна е осъдена да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски. Настоящият състав, съобразявайки указанията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалвания пред него акт, намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато поради вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Тази вероятна недопустимост произтича от обстоятелството, че въззивното решение е постановено по отрицателен установителен иск за собственост на реална част от поземлен имот, съгласно направеното и допуснато изменение на иска в открито съдебно заседание пред първата инстанция на 19.01.2021 г., за реална част с площ 440 кв.м, която реална част е очертана с червен цвят на приложеното копие от скица на л.20 от делото, а същата тази скица с очертаната по нея в червен цвят реална част, е обозначавала спорната реална част от 1000 кв.м. както е бил предмета на иска по исковата молба, преди да бъде направено частичното оттегляне на иска за площта над 440 кв.м. до първоначално заявения размер на спорната реална част от 1000 кв.м. посочена в исковата молба. С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид което Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК