Определение № 726 от 17.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2825/2014 г.

Производство по чл.274 ал.2 ГПК Образувано е по ЧЖ вх.№ 99530/21.08.2014 на Г. С. М. срещу разпореждане от 24.07.2014 г. на СГС, ГО, Първи бр.състав за връщане на ЧКЖ вх. № 33283/18-03.2014 г. срещу определение, постановено по ч.гр.д. № 1097/14, с което е потвърдено определение от 23.10.2013 г. по гр.д. № 51 613/2010 г. на СРС, ГО-36 с-в за оставяне без уважение на молба за възстановяване на срок за представяне на доказателства за предявяване на иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е неоснователна За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на ЧКЖ вх. № 33283/18-03.2014 г. срещу определение, постановено по ч.гр.д. № 1097/14, с което е потвърдено определение от 23.10.2013 г. по гр.д. № 51 613/2010 г. на СРС, ГО-36 с-в за оставяне без уважение на молба за възстановяване на срок за представяне на доказателства за предявяване на иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземане,за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, въззивният състав се е позовал на обстоятелството,че на 06.06.2014 г. е съобщил по реда на чл.46 ал.2 ГПК на жалбоподателя да отстрани недостатъка на частната си касационна жалба вх. № 33283/18.03.2014, изразяваща се в неизпълнение на изискванията по чл.284 ал.2 ГПК-приподписване на частната касационна жалба от адвокат, в случаите, когато самият жалбоподател не притежава юридическа правоспособност. Не се спори, че това не е сторено от страна на частния жалбоподател, което е довело и до постановяване на обжалваното разпореждане за връщане, съгласно чл. 262 ал.2 ГПК във връзка с чл.275 ал.2 ГПК. В частната жалба срещу това разпореждане се правят оплаквания,че М. не бил редовно уведомен за разпореждането на съда с даване срок за отстраняване на недостатъка на ЧКЖ, а и законът нямал изискване за приподписване на частната касационна жалба от адвокат, в случаите,когато самият жалбоподател не притежава това качество. И двете оплаквания са неоснователни. Разпоредбата на чл.41 ал.2 ГПК предвижда връчването на съобщенията да става на пълнолетен от домашните му, който живее на адреса. В случая това е С. М.-син на жалбоподателя, който е приел съобщението, което не се оспорва и е отбелязано в отрязъка за съда. От друга страна императивната норма на чл.284 ал.2 ГПК е ясно отразена в съответната разпоредба, изискваща приподписване на частната касационна жалба от адвокат, в случаите,когато самият жалбоподател не притежава това качество. От изложеното следва, че частната жалба, предмет на настоящото разглеждане от ВКС, е неоснователна и обжалваното разпореждане следва да се потвърди като законосъобразно, поради което ВКС, състав на Второт.о.