Определение № 564 от 26.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2257/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неточно наименована частна касационна жалба/, подадена от „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/, представлявано от управителя И. П. М., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 180 от 22.06.2022 г. по т.д. № 365/2022 г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 1495 от 19.96.2019 г. по т.д. № 5374/2018 г. на Софийския апелативен съд. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, с искане за неговата отмяна. Изразява се несъгласие с изводите на постановилия определението състав на ВКС, че молбата за отмяна е недопустима поради това, че се касае за нововъзникнали обстоятелства, които не са и от значение за изхода на делото по иска с правно основание чл.694 ТЗ. Частният жалбоподател сочи, че новите обстоятелства, макар и публикувани след влизане в сила на въззивното решение на САС, удостоверяват съществуването на обстоятелства от съществено значение за делото преди приключване на устните състезания, а именно - участието в процесното дело на нелегитимен синдик – М. Ш., незаконно назначена по предложение на привиден кредитор „Банка Пиреос България“ АД / с универсален правоприемник „Юробанк България“ АД/ и осъществени от нея противоправни действия. Именно затова счита, че освобождаването на синдика съставлява ново обстоятелство, попадащо във визираното в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна. В молбата са развити подробни фактически съображения, които, според дружеството – молител сочат, че синдикът М. Ш. е осъществила противоправни действия, предпоставили постановяване на влязлото в сила решение на САС, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/ отрицателни установителни искове за установяване несъществуването на вземания на банката, включени в одобрения списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ищеца. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещната страна – „ Юробанк България“АД и от синдика на „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване пред друг състав на ВКС процесуален съдебен акт, преграждащ развитието на инициирано от частния жалбоподател производство по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима. За да изведе извод за недопустимост на депозираната от „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/ молба за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд по приложеното дело, предходният състав на ВКС е приел, че твърденията на молителя са за факти, представляващи: последващ акт на съда по несъстоятелността за освобождаване и назначаване на синдик и цедиране на вземане на кредитор, и уведомяване на длъжника за цесията. Тези факти са настъпили след влизане в сила на въззивното решение, постановено по искове по чл.694, ал.1 ТЗ за установяване несъществуване на вземания на ответната банка, включени в одобрения списък на приетите вземания в производството по несъстоятелност на ищеца. Освен невъзможността за квалифициране на фактическите твърдения на молителя като нови обстоятелства по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, в мотивната част към определението е отразено, че сочените от молителя нови обстоятелства не са и относими към фактическия състав на иска, по който е постановено влязлото в сила решение на САС. Постановилият определението съдебен състав е изтъкнал, че твърдението на молителя за „участие на незаконно назначен синдик“ не попада в изчерпателно посочените в чл.303, ал.1 ГПК основания. Констатирал е, че в молбата не се съдържат твърдения за нарушено право на участие на молителя в процеса на основанията по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Освен това е посочил, че синдикът е самостоятелна страна в развилото се производство по чл.694 ТЗ, а не е представител на молителя, като липсва спор, че синдикът Ш. е била назначена от съда по несъстоятелността, а дали назначаването й е законно, или не, е без значение за правото на участие на молителя, представляван от управителя си. Атакуваното определение е правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът, че инициираното от „Ай Пи Ем“ ЕООД /н/ извънинстанционно производство е недопустимо, тъй като в молбата за отмяна не се съдържат надлежни твърдения за наличие на основания по чл.303, ал.1 т.1 и т.5 ГПК. Посоченият извод е изведен от предходния съдебен състав на ВКС след реализиране на законодателно възложената му служебна проверка за редовност на молбата за отмяна, съставляваща положителна процесуална предпоставка за допустимостта й. В тази връзка, подробно са преценени всички фактически твърдения на молителя, с оглед поддържаните основания за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд – София по т.д. № 5374/2018 г. Изразеното становище, че релевираните от молителя фактически твърдения не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК, поради което депозираната молба не подлежи на разглеждане по същество, е напълно обосновано, а от друга страна е в съответствие с тълкувателните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържащите се в частната жалба доводи на молителя, съставляващи касационни оплаквания по чл.281, т.3 ГПК, възпроизвеждащи част от доводите и в молбата за отмяна, не подлежат на разглеждане в настоящото частно производство. Те биха могли да се преценяват само в касационно производство по чл.290 ГПК, каквото обаче не е допуснато с постановеното определение по приложеното т.д. № 2290/2019 г. на ВКС, I т.о. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение