Решение № 2716 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 505/2015 г.

Решение № 2716 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 505/2015 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветелин Николов Игнатов, подадена чрез адв. Кинка Венкова, срещу решение № 2721 от 27.11.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1464/2014 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 251304478/09.01.2014 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 102/07.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2 834 лв. и лихви в размер на 532,04 лв. за периода 01.05.2012 г. - 09.01.2014 г. Касаторът релевира доводи, че решението на АДмС Варна е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на административния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесният РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред АДмС Варна е бил Ревизионен акт № 251304478/09.01.2014 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 102/07.04.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Цветелин Николов Игнатов са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2 834 лв. и лихви в размер на 532,04 лв. за периода 01.05.2012 г. - 09.01.2014 г. Определянето на основата за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В хода на ревизията е установено, че РЛ упражнява свободна професия - адвокат. С приемо-предавателен протокол от 28.10.2013 г. /л. 584/ са приобщени кочани с договори за правна помощ № № 1051-1075, 6451-6475, 0076-0100, 1976-2000, 3401-3425, 4901-4925, 3426-3450 и 2876-2900 /л. 333-251/. По време на съдебното производство са представени оригиналите на посочените по-горе договори за правна помощ от ОД на МВР гр. Търговище и ТД гр. Варна на НАП - офис Шумен. Въз основа цитираните договори за правна помощ, органът по приходите е установил, че през 2011 г. Цветелин Игнатов е получил доход от дейността си като адвокат в общ размер на 41 765 лв., а в ГДД същият е декларирал доход - 15 420 лв., като разликата от 26 345 лв., представлява недеклариран доход, т. е. налице са данни за укрити доходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Съдът е приел, че жалбоподателят не е опровергал фактическите констатации, а именно, че е получил доход от дейността си, който не е декларирал и е в размер на 26 345 лева. За да обоснове този извод съдът се е мотивирал, че следва да бъдат кредитирани приобщените с протокол договори за правна помощ, доколкото същите притежават формална доказателствена сила, не е оспорено авторството на подписите, положени върху договорите, както от страна на Игнатов, така и от страна на клиентите му, във всички е посочено, че сумите са заплатени в брой, не е оспорен размерът на получените суми. С ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 254391200682910/27.04.2012 г. жалбоподателят е декларирал доход от упражняване на свободна професия в размер на 15 420 лева. Разликата между декларираният доход и полученият е в размер на 26 345 лв., поради което законосъобразно с РА е начислен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Основните касационни оплаквания са за недоказаност на предпоставките по чл. 122 ДОПК, допуснати процесуални нарушения от съда, които са довели до ограничаване възможността за доказване в процеса на информацията описана в приложените по делото кочани с договори за правна защита и съдействие. Твърди, че тези договори не са предавани от него както на органите по приходите, така и на трето лице, което ги е предоставило на ответника. Касаторът счита за необоснован извода за реално получаване на сумите по тези договори. Възраженията са неоснователни. На първо място обосновано съдът е приел за доказано обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, а именно че са налице са данни за укрити приходи или доходи. До този извод съдът е стигнал въз основа конкретен анализ на приложените по делото доказателства - ГДД, в която касаторът е декларирал доход в размер на 15 420 лв. и приобщените в хода на ревизията с приемо -предавателен протокол от 28.10.2013 г. /л. 584/ кочани, съдържащи договори за правна помощ, въз основа на които е установено, че адв. Игнатов не е декларирал доход в размер на 26 345 лева. Настоящият състав счита, че кочаните с договори за правна защита са събрани в хода на ревизията по предвидения ред в ДОПК. Установено е, че договорите са били предадени на гл. инспектор по приходите Георги В. Костов в кабинет 314 на ТД на НАП, ИРМ гр. Шумен от разследващ полицай при РУП гр. Търговище - Д. Димов с приемо-предавателен протокол на 28.10.2013 г. /л. 584/. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора за допуснато процесуално нарушение от страна съда, изразяващо се в постановяване на определение в з. с. з. на 02.10.2014 г., с което е отменено протоколно определение от 30.09.2014 г., в частта, в която Районна прокуратура - гр. Търговище е задължена да посочи реда и начина на изземване на писмени документи - кочани. Както правилно е отбелязал съда в цитираното определение, установяването на реда и начина на изземване на писмените документи - кочани от органите на предварителното производство не е от значение за изясняване на настоящото делото от фактическа страна. Спазването на съответния процесуален ред във връзка с изземването на документи в хода на образувано досъдебно производство е ирелевантно за настоящото съдебно административно производство, защото административният съд не може да осъществява контрол върху действията на други компетентни органи, извършени по реда на НПК. Наред с това от приложеното по делото писмо на л. 88 от председателя на САК е видно, че кочани с номера от 076-100, 1051-1075, 1976-2000, 2876 - 2900, 4301-3425, 3426-3450 са получени срещу разписка от Цветелин Николов Игнатов чрез АК - Търговище. Депозираните и в оригинал в съдебното производство кочани с договори за правна защита и съдействие представляват частни документи. Съгласно разпоредбата на чл. 180 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Съдът е длъжен да счете за автор на изявленията, лицата, подписали документа и тази формална доказателствена сила се преодолява само след доказване неавтентичността на документа по реда на неговото оспорване, предвидено в чл. 193 ГПК, във вр. с § 2 ДР ДОПК. Такова оспорване жалбоподателят не е направил в хода на съдебното производство пред Административен съд - Варна. Следователно приложените по делото договори удостоверяват, че страните посочени в тях са постигнали съгласие за извършване на определена правна услуга срещу възнаграждение в определен размер. В договорите изрично е записано, че възнаграждението е заплатено в брой, поради което документите имат характер на разписка, с която се удостоверява, че страната е и заплатила адвокатското възнаграждение. С оглед на изложеното, формулираните от съда изводи са направени при пълно изяснена фактическа обстановка, обосновани са, доказателствата са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, правилно е приложен и тълкуван материалният закон. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до установяване на противното. В доказателствена тежест на ревизираното лице е да обори констатациите, което не е сторено от него. Решението е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,