Определение № 50182 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 862/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 5914 от 08.07.2022 г. на К. Ц. И. и Е. Б. И. за изменение на определение № 309 от 05.07.2022 г. по гр. д. № 862/2022 г. на ВКС, II г. о., в частта му за разноските, като се иска да им бъде присъдена допълнително сумата 1400 лв. за заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата Р. Ц. И.-К. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за нейната недопустимост като просрочена, респ. неоснователност, като на основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на заплатеното от молителите адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 265957 от 01.10.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1768/2019 г. на Софийския градски съд и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката Р. Ц. И.-К. е осъдена да заплати на ответниците по касация К. Ц. И. и Е. Б. И. сумата 1400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК искане за изменение на съдебен акт в частта за разноските може да се направи в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем – в едномесечен срок от постановяването му. В случая определението по чл.288 ГПК е необжалваемо и едномесечният срок за заявяване на искането по чл. 248, ал.1 ГПК е изтекъл на 05.08.2022 г., поради което същата е подадена в рамките на преклузивния срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции, като съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и при прекратяване на делото. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая, съгласно представените два договора за правна защита и съдействие за изготвения отговор на касационната жалба всеки от двамата ответници по жалбата е заплатил на своя пълномощник адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв., а не общо в размер на 1400 лв., каквато сума е присъдена с определението по чл.288 ГПК, чието изменение се иска. Възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения е неоснователно. Настоящият състав на ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по касация защита в производството по чл. 288 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. Депозираният отговор на частната касационна жалба съдържа искане да не бъде допускано касационното обжалване като е взето становище на поставените въпроси и съображения на касаторката и е анализирана съдебната практика. Обосновавано е поддържаното становище за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване. С действащия Граждански процесуален кодекс са заложени нови принципни положения, свързани с по-големи изисквания към професионализма и качествата на процесуалния представител и с по-голямата му отговорност към подготовката и воденето на делото, особено в касационната инстанция. За редовността на касационната жалба е предвидено изрично изискването за приподписването и от адвокат /юрисконсулт/ -арг. от чл. 284, ал. 2 ГПК, а на основание чл. 287, ал. 1 ГПК това изискване си прилага и за отговора на касационната жалба, с цел юридическа прецизност и защита в по-висока степен интересите на страните. Тези завишени изисквания дават основание да се направи извод за ролята на процесуалния представител за обезпечаване спазването на законовите изисквания и ефективна правна защита и съответно възможността да се договарят адекватни на тези изисквания, по-високи по стойност, адвокатски възнаграждения. Прекомерността на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат следва да бъде изследвана и съпоставена с минимално дължимия хонорар съгласно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, т. 3 и т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е в размер на 1930 лв., и с оглед действително осъществената защита в производството по чл. 288 ГПК не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното определение № 309 от 05.07.2022 г. по гр. д. № 862/2022г. на ВКС, II г. о., следва да бъде изменено в частта му за разноските, като на всеки от молителите бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,