Решение № 14512 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11237/2018 г.

Решение № 14512 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11237/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Б. Недялков и Д. Недялкова, подадена чрез пълномощник – адвокат Е. Костова, против Решение от 10.07.2015 г., постановено по административно дело № 3/2014 г. по описа на Софийски градски съд. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Б. Недялков и Д. Недялкова против Решение № 63 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, в частта относно одобрения регулационен план на м. "Детски град" – Панчерево, в частта, с която е одобрена уличната регулация за предвидените улици с о. т. 99 – о. т. 128 и от о. т. 100 – о. т. 82, м. "Детски град" – Панчерево. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Подадени са касационни жалби от страна на Р. Николов, С. Николова и В. Николов, както и от А. Недялков, които са били конституирани като заинтересовани страни в първоинстанционното производство. Оспорват се възприетите от съда правни изводи, като се сочат допуснати нарушения на материалния закон, несъобразяване с изискванията за икономичност на плана, с неговата целесъобразност и обществен интерес. На проведеното открито съдебно заседание по делото се явява лично касационният жалбоподател А. Недялков, ведно с адвокат К. Михайловска, като поддържат касационната жалба и молят да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. От ответната страна – Кмет на Район "Панчерево" – Столична община е постъпил писмен отговор, с който се оспорват касационните жалби, по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение. От Столична община е постъпила молба за спиране на настоящото съдебно производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на друго съдебно производство по поправка на очевидна фактическа грешка на съдебно решение по адм. дело № 2402/2003 г. по описа на СГС, която настоящият съд намира за неоснователна. Видно от приложеното съдебно решение по адм. дело № 2402/2003 г. е, че същото касае оспорване на Решение № 63 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, но в друга негова част относно имот пл. № 390, собственост на Й. Димитрова, тоест решението по това дело не се явява преюдициално по отношение на настоящото. Останалите ответни страни - Председателят на Столичен общински съвет, Х. Благоев, К. Славков, К. Радулова, Н. Радулов, С. Бойчева, Я. Александров, П. Канев, Н. Михов, Л. Михов, В. Николова, В. Исаева, Н. Стойчева, Е. Петкова, Ю. Антикаджиева, В. Антикаджиева, И. Илиев, П. Коляшева, Д. Баева, В. Пейчев, В. Пейчева, Г. Пейчев, В. Алексиева, С. Сечкарьова, Г. Павлова, Е. Льондева и А. Льондев, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество, същите са неоснователни. В хода на проведеното повторно съдебно производство, Софийски градски съд е събрал относимите писмени доказателства и е изслушал заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализа на които е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на одобрения регулационен план, в оспорената част на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения, част от които се поддържат от касаторите и в настоящото съдебно производство. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се поддържат от настоящата инстанция. Правилни са съжденията за компетентност на издателя на оспореното решение, съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, във връзка с § 6, ал. 3 ЗУТ и чл. 6, т. 6 ЗТСУ; за спазване на законоустановената форма и на административно-производствените правила в процедурата по приемане на плана. При одобряване на регулационния план относно уличната регулация за предвидените улици с о. т. 99 – о. т. 128 и от о. т. 100 – о. т. 82, м. "Детски град" – Панчерево, не са допуснати и нарушения на материалния закон, както правилно е установил първостепенния съд. Правилно съдът е кредитирал изслушаното и прието заключение на вещото лице, тъй като същото е пълно, компетентно и обективно. Установено е, че с процесния план за имота на Б. Недялков и Д. Недялкова, е отреден самостоятелен УПИ с площ около 640 кв. м., с излаз на две улици, за прокарването на които от имота се заемат около 60 кв. м., която площ представлява 8, 57 % от целия имот. Установено е също така, че построените в имота сгради не се засягат от проектираните улици и отстоят от същите на разстояние от 3 м., 8 м. и съответно 20 м., тоест са спазени изискванията, разписани в чл. 53 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство. Експертът е установил също така, че размерите на двете улици съответстват на разпоредбите на чл. 38 и следващите от посочената наредба. Въз основа на тези факти, обоснован е изводът на решаващия съд за това, че предвидената за улици част от имота не надвишава регламентирания в закона максимален процент от 25 %, в който смисъл е разпоредбата на чл. 21а, ал. 1 ЗТСУ, както и чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Спазени са и изискванията, разписани в чл. 54 ППЗТСУ относно площта и лицето на отредения парцел, както и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ППЗСТУ, а именно регулационните линии на парцела са съобразени със съществуващите законно построени сгради в него. При така установените обстоятелства, правилен е изводът за това, че предвижданията на плана в оспорената му част са икономично осъществими и дават възможност за целесъобразно устройство и застрояване на урегулирания имот на жалбоподателите, чиито интереси не се засягат повече от необходимото. Напротив, както правилно е приел съдът, посредством одобрения регулационен план се осигурява достъп до имота посредством проектираните улици, като същевременно не е установен друг по-икономичен вариант за улична регулация. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които е предоставена възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,