Определение № 883 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 369/2024 г.

Образувано е по частна жалба на от ORKUN International Transport Kft със седалище и адрес на управление в гр.Будапеща, Унгария срещу Решение № 5399 от 14.08.2023 г. на Административен съд София-град по административно дело № 3327/2023 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1036/17.03.2023 г. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин към Регионална дирекция „Автомобила администрация – Враца в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и е прекратено производството по жалбата. С обжалваната заповед, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. "в" и т. 3, б. "г" от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - временно спиране от движение на МПС Рено с рег. №PFC759 полуремарке 34ET1995 - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение и осигуряването на водач, който е гражданин на държава - членка на Европейския съюз или отговаря на изискванията на чл. 7а, ал. 4 ЗАвтП. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че в обжалваното определение няма мотиви относно извода на съда за липса на правен интерес от оспоравено на административния акт от страна на ORKUN International Transport Kft. Счита, че в оспорената заповед въобще не е посочен адресат, а обстоятелството, че е връчена на водача на превозното средство не изключва факта, че приложената мярка в най-голяма степен засяга интересите на собственика на превозното средство. Сочи, че сертификат за извършването на международен превоз на товари се издава на дружеството превозвач, а не лично на водача, който само изпълнява трудовите си задължения, поради което и засягането на правната сфера на собственика на превозното средство е по-голямо и обосновава непосредствен и личен интерес за оспорване на административния акт. Иска от съда решението в обжалваната му част да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Частният жалбоподател се представлява от адв. Й. Лалова - Адвокатска колегия - Хасково. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба – началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация“ - Видин към Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - Враца, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Решението, в обжалваната му част в настоящото производство, има характер на определение преграждащо по-нататъшното развитие на производството. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на ORKUN International Transport Kft и е прекратил производството в тази част, като е приел че дружеството няма правен интерес от оспорването. Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно през целия процес. Тежестта да докаже правния си интерес се носи от оспорващия и обичайно се свързва с неблагоприятните последици за него от постановения акт. В случая въпреки, че първоинстанционният съд приема, че ORKUN International Transport Kft е собственик на превозното средство – обект на приложената административна мярка и като собственик е заинтересован от изхода на административното производство, прави извод, че това не е достатъчно да обоснове правен интерес за оспорване на конкретната заповед за прилагане на принудителната административна мярка. Процесната принудителна административна мярка – „временно спиране от движение“ на точно индивидуализирано превозно средство безспорно преди всичко засяга интересите на неговия собственик, чието право да го ползва свободно бива ограничено от приложената мярка. Ограничението на ползването на собственото си превозно средство освен върху правото му на собственост, в случая доколкото собственикът е юридическо лице, се отразява негативно и на правото свободно да осъществява стопанската дейност, за която е регистриран, както и върху доброто му търговско име, икономически отношения и други, поради което да се отрече правото му на жалба срещу заповедта за прилагане на конкретната принудителна мярка, която ограничава правото му да ползва собственото си превозно средство е неоправдано, както от правна, така и от житейска гледна точка. След като съдът приема, че дружеството-жалбоподател е собственик на превозното средство - обект на приложената принудителна мярка, то същото има правен интерес от оспорването на административния акт за нейното прилагане, тъй като този акт засяга пълното упражняване на неговите права като собственик, както и законните му интереси да упражнява безпрепятствено чрез това превозно средство част от стопанската дейност, за която е регистриран. Налага се извод, че настоящият частен жалбоподател - ORKUN International Transport Kft, има правен интерес да оспорва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1036/17.03.2023 г. на началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин към Регионална дирекция „Автомобила администрация – Враца в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а обратният извод на първоинстанционния съд е неправилен и несъответен на доказателствата по делото и закона, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на ORKUN International Transport Kft. Обстоятелството, че оспорваната заповед е връчена на водача на превозното средство, не обосновава извод, че само той е адресат на същата. Още повече, че в процесната заповед няма изрично посочен адресат, но дори да имаше такъв, законът (чл. 147 АПК) не изключва възможността всеки гражданин и организация, който докаже, че неговите права, свободи или законни интереси са нарушени от административния акт или последният му възлага задължения, т.е. за когото е налице правен интерес да го оспорва, независимо дали е посочен като негов адресат или не е. Въпросът за разноските в производство по частна жалба по чл. 229 АПК следва да бъде разрешен в зависимост от изхода на делото при постановяване на крайния акт по съществото на спора. В подобни случаи, съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, разноските, направени от страните в рамките на частно производство пред по-горна инстанция, следва да се разпределят съобразно крайния изход на правния спор по делото – с крайния съдебен акт на инстанцията, която разрешава спора по същество. Настоящото определение не слага край на делото, поради което няма основание при постановяването му да се присъждат разноски на страните. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение