Определение № 410 от 09.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 230/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на частен съдебен изпълнител Р. С., рег.№812 с район на действие Окръжен съд-Кърджали, срещу определение от 30.03.2011г. по ч.гр.д.№355/2011г. на Апелативен съд-П., с което са оставени без разглеждане подадените от ЧСИ Р. С. частни жалби против отказа на председателя на Окръжен съд-Кърджали за заплащане на субсидирана такса по изп.д.№95/2011г. на същия ЧСИ и против разпореждането на председателя на Окръжен съд-Кърджали за връщане на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение са оставени без разглеждане подадените от ЧСИ Р. С. частни жалби против отказа на председателя на Окръжен съд-Кърджали за заплащане на субсидирана такса по изп.д.№95/2011г. на същия ЧСИ и против разпореждането на председателя на Окръжен съд-Кърджали за връщане на частната жалба. Въззивният съд приел, че специалният закон не предвижда обжалваемост на отказа на председателя на окръжния съд да извърши плащане по реда на чл. 81 ЗЧСИ, поради което частната жалба е недопустима. Приел е, че отказът на председателя на окръжния съд не е от категорията на определенията, визирани в чл. 274 ГПК, с оглед на което обжалването му е недопустимо, като повдигнатият от жалбоподателя въпрос следва да намери своето разрешение по административен, а не по съдебен ред. Определението е неправилно. С писмено искане от 09.02.2011 г. частният жалбоподател предява за изплащане от бюджета на Окръжен съд - Кърджали сума в размер на 20 лева такса и ДДС върху нея по изпълнително дело с предмет парично вземане за издръжка. Върху заявлението председателят на окръжния съд отразил: “Поради занижения бюджет на съда липсват средства за изплащане на такива разходи.” Съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЧСИ, дължимите авансови такси по вземане за издръжка, каквото е процесното, се изплащат от бюджета на съответния окръжен съд. Законът не предвижда обжалване на акта на председателя на окръжния съд по искането на съответния съдебен изпълнител, тъй като актът, с който се разпорежда или отказва изплащането на исканите суми, не притежава характер на съдебен акт по смисъла на ГПК. Въззиният съд в определението си, освен останалите аргументи за необжалваемост на акта на председателя на окръжния съд, изрично е посочил, че въпросът следва да намери разрешението си по административен ред, но не е посочил нито какъв е характерът на постановения акт, нито какъв е процесуалният ред за атакуването му. Ето защо след връщането на делото въззивният съд следва да се произнесе по характера на обжалвания акт и да прецени компетентността си да го разгледа, след което да предприеме следващите се процесуални действия. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о.