Определение № 315 от 05.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 615/2012 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Г. Д. А. и Т. И. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №3327 от 26.11.2008г. на Варненски районен съд по гр.д. № 4891/2006г. оставено в сила с решение № 321 от 15.03.2010г. по гр.д. № 453/2009г. на Варненски окръжен съд. С решението е уважен предявения от Р. Н. Т. и О. Н. С. против молителите иск за предаване владението върху 600 кв.м. идеални части от недвижим имот в [населено място], съставляващ ПИ № * по КП на СО „П.”, целия с площ от * кв.м., заедно с изградената в него полумасивна жилищна сграда с площ * кв.м., придобит на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Молителите поддържат, че представената от ищците по делото скица № 203 от 13.02.2001г. не е издадена от компетентен орган и е неистински документ, поради което използването й представлява престъпление. Прокуратурата обаче отказала образуване на наказателно производство поради изтекла давност, което е видно от приложените постановление на Районна прокуратура В. от 25.08.2011г. и постановление на Окръжна прокуратура В. от 17.11.2011г. Освен това молителите представят удостоверение изх.№ А./5/ от 29.03.2011г. на [община], според което имот с № * не е съществувал при изработване на кадастралния план от 1968г. и до 1999г. Поради тези нови обстоятелства претендират отмяна на решението на основание чл. 303, ал.1,т.1 и 2 ГПК. По молбата е внесена държавна такса. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК като насрещните страни Р. Н. Т. и О. Н. С. не са депозирали писмен отговор. Молбата с правно основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК следва да се приеме за подадена извън визирания в чл. 305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен срок, тъй като новото доказателство - удостоверение от [община]-район „М.” е издадено на молителите на 29.03.2011г., а молбата за отмяна е подадена на 16.11.2011г. Молбата за отмяна е недопустима и на второто посочено основание - чл. 303, ал.1, т.2 ГПК доколкото не се твърди наличие на предпоставките, посочени в закона. Изискването престъпните обстоятелства да са установени по „надлежния съдебен ред” означава удостоверяването им с влязла в сила присъда на наказателния съд или решение на гражданския съд по иск по чл.124, ал.5 ГПК. В случая молителите не твърдят наличие на присъда или влязло в сила съдебно решение, а напротив - от представените постановления на прокуратурата е видно, че наказателно производство не може да бъде образувано. Останалите изложени в молбата доводи са свързани с правилността на фактическите констатации и правните изводи на съда. Те касаят правния спор по същество и са неотносими към извънинстанционното производство по чл.303 ГПК, явяващо се средство за отмяна на неправилни решения, но само при наличието на изчерпателно изброени в правната норма хипотези. При горните констатации молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.