Определение № 5389 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Човек-Природа-Живот“, с ЕИК 207113102, подадена чрез пълномощник, срещу Определение № 1830/17.01.2025г. постановено по адм.д. № 45/2025г. по описа на Административен съд София – град. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане, като недопустима, жалбата на сдружението срещу Заповед № РД 11-3068/05.12.2024 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл.47, ал.4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), е забранено придвижването на дребни преживни животни от и към животновъдни обекти на територията на област Пазарджик; разпоредено е на територията на област Пазарджик да бъдат изградени контролно пропускателни пунктове ( КПП ) съвместно с органите на МВР, на които да се извършва задължителна проверка на всички лекотоварни и товарни транспортни средства; указано е на изградените КПП да се извършва задължителна дезинфекция на спрените за проверка лекотоварни и товарни средства от служители на БАБХ с дезинфектанти действащи срещу вируса чума по дребните животни; и е разпоредено директорът на ОДБХ Пазарджик да представя всеки петък до 16.00 часа, доклад за изпълнението на ограничителните мерки, посочени в заповедта в дирекция „Здравеопазване, идентификация и хуманно отношение към животните“ при ЦУ на БАБХ. С определението си съдът е оставил без разглеждане, като недопустима и жалбата на сдружението срещу Заповед № РД11-2951/25.11.2024 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ. Определението се обжалва с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се в частната жалба, че оспорената заповед е нищожна, тъй като не е спазено изискването за форма на административния акт и в нея не са посочени никакви фактически и правни основания за издаването й, вкл. и не е посочено кога и въз основа на какъв акт е констатирано огнище на болестта чума по дребните преживни животни на територията на Република България. Основание за обжалване на посочената заповед се твърди, че съществува в чл. 7 от Регламент (ЕС) 2017/625 и в чл.137 параграф 3 от същия регламент, на които разпоредби противоречи чл.47 ал.7 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност (ЗВМД). Тези норми от Регламента се сочи, че е следвало да приложи първоинстанционния съд при преценката за допустимостта на обжалването на заповедта на изп. директор на БАБХ. Частният жалбоподател счита, че забраната за обжалване по чл.47 ал.7 от ЗВМД може да бъде преодоляна с нормата на чл.120 от Конституцията на Република България, още повече, че оспорването на заповедта е с доводи за нищожност. Иска се отмяна на определението на АССГ и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Намира оспореното определение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното определение е оставена без разглеждане, поради недопустимост жалбата на Сдружение „Човек-Природа-Живот срещу заповед Заповед № РД 11-3068/05.12.2024 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ и срещу Заповед № РД11-2951/25.11.2024 г., издадена от изпълнителния директор на БАБХ, доколкото под условие в жалбата до АССГ се сочи, че се обжалва и последната посочена заповед.. Обжалваната пред АССГ заповед№ РД 11-3068/05.12.2024 г. е издадена на основание „чл.47, ал.4 от ЗВМД във вр. с чл.117 ал.1 т.1,12 и 13 от същия закон и Делегиран регламент ЕС 2020/687 от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за профилактика и контрол на някои болести от списъка и във връзка с констатирано огнище на болестта чума по дребните преживни животни на територията на Република България и с цел ограничаване на разпространението на вируса на болестта, която е силно заразна.“ АССГ е приел, че тъй като жалбоподателят обвързва оспорването на Заповед №РД11-3068/05.12.2024 г. със Заповед № РД11-2951/25.11.2024 г. на изпълнителния директор на БАБХ следва да разгледа допустимостта на обжалването по отношение и на двете заповеди. Позовал се на основанието на издаването на Заповед № РД11-3068/05.12.2024 г. – чл.47 ал.4 от ЗВМД и на Заповед № РД11-2951/25.11.2024 г. – чл.47 ал.2 и ал.6 от ЗВМД, както и на чл.47 ал.7 от с.з., която норма изключва обжалваемостта на заповедите по чл. 47, ал.2 и ал.4 ЗВМД. Тази забрана за обжалване е приел, че не може да се преодолее с чл.120 от Конституцията на РБ, тъй като според съдържанието на разпоредбата, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон, а процесния случай е точно такъв – обжалването на актовете е изключено със закон. Определението е правилно. При постановяването му не са нарушени приложимите материалноправни норми. Действително, разпоредбата на чл.47 ал.7 от ЗВМД изключва обжалването на заповедите на изп.директор на БАБХ по чл.47 ал.2 и ал.4 от ЗВМД. При наличието на правна норма, която изключва обжалването е неприложима нормата на чл.120 ал.2 предл.1 от Конституцията, тъй като от това конституционно право на обжалване на всички административни актове, които засягат гражданите и юридическите лица са изключени актовете, изрично посочени със закон, а разпоредбата на чл.47 ал.7 от ЗВМД е именно такава – изрично изключваща обжалването на заповедите по чл.47 ал.2 и ал.4 от с.з. Според практиката на Конституционния съд на Република България по тълкуването на чл.120 от Конституцията, изключение от общото правило на чл.120, ал.2 от Конституцията може да бъде оправдано от особено важни интереси на гражданите и обществото и то само по отношение на тесен кръг конкретно, а не общо посочени актове, които не рефлектират непоправимо върху реализацията на основните права на гражданите и принципите на правовата държава. Така, в Решение № 14 от 04.11.2014г. по к.д. №12/2014г., КС на РБ е посочил, че прилагането на отклонението от общия принцип за обжалваемост на административния акт, което е допустимо съобразно чл.120, ал.2 от Конституцията, на практика закрепва конститутивния ефект на съответната категория актове. Това е напълно достатъчно за постигане на конституционно оправданата цел, насочена към особено важни обществени интереси. Според КС при въвеждане на разпоредба за необжалваемост, за да удовлетвори изискването за съразмерност, в частност - международните стандарти за достъп до съд, законодателят трябва да съобразява възможността за допускане на косвен съдебен контрол, при което съответният административен акт ще породи целените правни последици, но същевременно засегнатите лица ще разполагат с правото в друго съдебно производство, позовавайки се на незаконосъобразността на акта във всичките й аспекти, да поискат да бъдат компенсирани за претърпените неблагоприятни последици, включително да се позоват на нищожността на административния акт. Основание за допустимост на обжалването не се съдържа и в посочената норма на чл.7 от Регламент (ЕС) 2017/625 и в чл.137 параграф 3 от същия регламент. Съгласно чл.7 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита и за изменение на регламенти „Решенията, взети от компетентните органи в съответствие с член 55, член 66, параграфи 3 и 6, член 67, член 137, параграф 3, буква б) и член 138, параграфи 1 и 2 по отношение на физически или юридически лица, могат да бъдат обжалвани от тези лица в съответствие с националното право“/ пар.1 /, а „правото на обжалване не засяга задължението на компетентните органи да предприемат бързи действия за отстраняване или ограничаване на рисковете за здравето на човека, животните или растенията, за хуманното отношение към животните или — по отношение на ГМО и продуктите за растителна защита — също за околната среда, в съответствие с настоящия регламент и правилата, посочени в член 1, параграф 2“ / чл.7 пар.2/. Разпоредбата на чл.47 ал.2 и ал.4 от ЗВМД дава правомощия за предприемане на именно подобни „бързи действия за отстраняване или ограничаване на рисковете за здравето на човека, животните или растенията“, а разпоредбата на чл.7 пар.1 дава възможност за обжалване на решенията, но в съответствие с националното право. В конкретния случай, националното право не предвижда възможност за обжалване на заповедите по чл.47 ал.2 и ал.4 от ЗВМД. Като е достигнал до идентичен краен извод първоинстанционният съд е постановил определение, което е в съответствие с материалния закон и не страда от пороците, посочени в частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,