Определение № 7569 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6023/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в Затвора [населено място], против определение №18393/14.05.2026г., постановено по адм. дело №3282/2026 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която е оставено без уважение както искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото, искането му за предоставяне на правна помощ,така и искането му за назначаване на преводач от руски език по делото. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а молбите му – уважени. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С определение №18393/14.05.2026г., постановено по адм. дело №3282/2026 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), съдът се е произнесъл по заявените от К. искания за освобождаване от заплащане на държавна такса ,предоставяне на правна помощ и назначаването на преводач от руски език по делото. За да постанови този резултат, по отношение на искането за освобождаване от заплащане на държавна такса АССГ приема, че не са налице предпоставките за уважаването му, доколкото от представените доказателства не би могъл да се формира извод, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащането ѝ. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ първоинстанционният съд е посочил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да налага задължително процесуално представителство и интересите на правосъдието не изискват осигуряването на безплатна адвокатска защита по конкретния правен спор.По отношение на искането за осигуряване на преводач от руски език,съдът е приел,че видно от приложените доказателства и подадената искова молба, лицето владее в достатъчна степен български език,поради, което е отхвърлил последното. Определението е валидно, допустимо и правилно. Видно от съдържанието на чл. 21 от Закона за правната помощ (ЗПП) искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл. 23, ал. 1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл. 21, т. 3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая, съдът правилно е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. В. К. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2 препраща към тях. Първоинстанционният съд правилно е обосновал извод, че твърдението на Г. К., че не разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса е неоснователно. Видно от текста на съдебното решение за прекратяване на граждански брак, делът му от цитираните в решението имоти е изравнен изцяло извънсъдебно. Обосновано и при правилно приложение на закона е прието в обжалваното определение, че отправеното до него искане е неоснователно. Частната жалба е недопустима в частта й, в която се обжалва определение №18393/14.05.2026г., постановено по адм. дело №3282/2026 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с която е отхвърлено искането на Г. К. за назначаване на преводач от руски език по същото дело.Съгласно разпоредбите на чл.229, ал.1,т.1 и т.2 от АПК това определение нито прегражда пътя на делото, нито по силата на изрична законова разпоредба подлежи на обжалване пред по-горестояща съдебна инстанция, поради което е налице хипотезата на чл.215,т.4 от АПК. Определението, с което се отказва назначаване на преводач в полза на поискалата го страна в процеса, не подлежи на самостоятелно обжалване извън обжалване на окончателния съдебен акт по делото, тогава когато неназначаването на преводач води до постановяване на неправилно съдебно решение по спора.Частната жалба срещу тази част на обжалваното определение като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото по отношение жалбата в недопустимата й част – прекратено. С оглед изложените съображения определението в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение