Определение № 318 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2294/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. А. от [населено място] срещу разпореждане от 4.02.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1191/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, с което частната му касационна жалба срещу определение № 1070 от 23.09.2013 г. постановено по същото дело е върната като подадена след изтичането на законоустановения срок за обжалване. В жалбата се сочи, че атакуваното разпореждане е неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което делото се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответницата С. З. З. в писмения отговор изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното: С атакуваното разпореждане Старозагорският окръжен съд е приел, че частната касационна жалба е просрочена, тъй като съобщение за определение № 1070 от 23.09.2013 г. жалбоподателят е получил на 7.10.2013 г. и спрямо тази дата едноседмичният срок за обжалване е изтекъл на 14.10.2013 г.- понеделник, а частната касационна жалба е подадена по пощата на 15.10.2013 г., т.е. извън срока. Разпореждането е неправилно. Препис от определение № 1070 от 23.09.2013 г. постановено по гр.д. № 1191/2013 г. на Старозагорския окръжен съд жалбоподателят е получил на 7.10.2013 г. В съобщението е отразено, че то може да бъде обжалвано, както е посочено в него. В определението е посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред ВКС. При това отбелязване жалбоподателят, като е подал частната касационна жалба на 15.10.2013 г., следва да се приеме, че е спазил срока в хипотезата на чл.62, ал.3 ГПК - съдът е определил по - дълъг от установения в закона срок за обжалване. Подадената след законния, но преди изтичане на определения от съда срок /двуседмичен, считано от 7.10.2013 г./ не е просрочена. Затова неправилно с обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че частната касационна жалба е просрочена и я е върнал. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.