Определение № 50303 от 04.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1198/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Т. Г. М., Д. Д. М. и Г. Т. Г. срещу решение № 199 от 15.02.2022 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №2707/2021 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260073 от 14.06.2021 г. по т.д. № 262/2019 г. на ОС-София, с което са били отхвърлени исковете на същите в размери от по 200 000 лева-за всеки от първите двама и от 80 000 лева за третата, срещу ЗАД „ОЗК -Застраховане“АД, за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М. Т. М. / син на първата ищца, „заварен“ син -на втория ищец и брат на третата ищца/ в следствие на настъпило на 20.03.2019 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателите се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК. Навежда се и очевидна неправилност по чл.280 ал.2,предл. трето ГПК, изразяваща се в очевидна необоснованост на извода, че при предприемане от водача на МПС на маневра завой на дясно появата на пешеходец в дясната задна част на автобуса представлява непредвидимо препятствие, което водачът не е бил могъл да съобрази и неправилно приложение на чл.116 и чл.25 ЗДвП. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си пълномощник, в отговора на същата, изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. При постановяване на въззивното решение по отношение на исковите претенции на тримата ищци, съдебният състав на САС е изложил следното: Страните не спорят, че на 20.03.2019г., около 17,40 часа в района на кръстовището между [улица]и [улица]е настъпило ПТП с участието на автобус „Ютонг” с рег. [рег.номер на МПС], управляван от К. Р. А. и пешеходеца М. М., вследствие на което последният е починал. Не се спори по делото, че починалият на 20.03.2019г. е син на ищцата Т. М. и брат на ищцата Г. Г.., видно и от приетото по делото удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 219 от 23.05.2019г. на [община]. От приетите в първоинстанционното производство: констативен протокол № К 159 от 20.03.2019г., протокол за оглед на местопроизшествие, копие от материалите по ДП № 11089/2019г.,пр пр. № 958282019г. по описа на СГП, в това число презаписи на видеозаписи от деня и мястото на инцидента; допуснато и прието заключение на САТЕ, въззивният съд е счел за установен следния механизъм на ПТП: на 20.03.2019г. в 17,37 часа, автобус „Ютонг” с рег. [рег.номер на МПС], управляван от К. Р. А.., обслужващ линия № 60 на градския транспорт на София, се движи по ул. Охридско езеро. Движейки се по маршрута, водачът трябвало да навлезе в платното за движение на [улица], поради което следвало да предприеме маневра за десен завой за навлизането в платното за движение по булеварда. Автобусът навлязъл с челната си част в дясната пътна лента на [улица]и се установил на място, тъй като трябвало да изчака да се освободи платното за извършване на маневрата десен завой-движението по булеварда било интензивно и платното за движение било заето от леки автомобили. В момента на потегляне на автобуса от мястото, на което същият престоявал и в момента на започване на маневрата завой надясно за навлизане в платното за движение по [улица], в зоната на платното за движение по този булевард навлязъл пешеходецът -пострадалият М. М., който се насочил към предната врата на автобуса и паднал пред предната му дясна гума. Според в.л. по САТЕ, по всяка вероятност водачът на автобуса е забелязал движението на пострадалия и веднага предприел аварийно спиране, но в технологичното време за сработване на спирачната система и преминаване в ефективно спиране, автобусът изминал разстояние около 1 метър от мястото на потегляне, в което разстояние предната дясна гума на автобуса прегазила тялото на М. М.. Вещото лице е установило, че по [улица], непосредствено преди кръстовището, в дясно, по посоката на движение на автобуса има трайно поставен пътен знак „Б1” - „Пропусни движещите се по пътя с предимство” и пътен знак „Г2” - „Движение само надясно след знака”; че платното за движение по [улица]е еднопосочно, с три ленти за движение в посоката, отделени една от друга с бяла прекъсната линия „МЗ”; че дясната пътна лента е широка 3,40 м, средната пътна лента - 3,50 м, а лявата пътна лента - 3,30 мента. Посочило е, че вдясно от десния край на платното за движение, в района на ПТП, както по [улица], така и по бул. „А.. И. Г. са се намирали тротоарни пространства с ширина 2 метра, но в зоната на кръстовището по [улица]са липсвали маркирани пешеходни пътеки. Според експерта, опасността за движение за водача на автобуса е настъпила, към момента на навлизане на пешеходците в зоната на платното за движение. След като се е запознал с видеозапис от деня и мястото на инцидента, е обяснил, че видно от таймкода на камерата, пешеходците са навлезли в платното за движение в 17:37:11:544 часа, а автобусът се установил на място в 17:37:15:161., тоест според вещото лице, водачът на автобуса, в тази сложна пътна обстановка е имал задължение да пропусне движещите се автомобили, които са в ляво на него, а в същото време опасността за движение настъпва в дясната му странична част, която е видна във външното дясно огледало за обратно виждане. Посочило е, че въпреки всичко, автобусът се е установил на място за 3,617 секунди, след настъпване на опасността за движението, като в това време е включено времето за възприемане на опасността от водача - общо около 1,5 сек., времето за сработване на спирачната уредба - около 0,6 секунди и времето за движението на автобуса в спирачен режим. Въззивният съд е приел, извода на експерта, че в конкретната пътна обстановка, водачът на автобуса не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП и че причината за настъпване на ПТП са субективните действия на пешеходеца., който преди да навлезе в платното за движение, не се е съобразил с движението на процесния автобус, с неговата посока и скорост на движение. Позовал се и на обясненията на в.л. в откритото съдебно заседание пред Софийския окръжен съд,че в момента, в който автобусът е потеглил съвсем леко в кадъра влизат две лица, които директно се насочват към предната му врата и в момента в който достигат до вратата, едното лице пада пред предната дясна гума на автобуса. Уточнил е, че точно това се вижда в кадъра от видеозаписа. Обяснил е, че записаните на последния лист на заключението 3,617 секунди следва да се четат „след потегляне на автобуса”. Вещото лице е посочило, че пешеходците навлизат в зоната на платното за движение, като предната дясна гума на автобуса отстои на около 2,5 метра от мястото, в което лицата навлизат със спокойно бягане. Изчислил е, че пешеходците, които са младежи, са се движили със скорост около 11 км/час или 3,06 м/сек, при което за по-малко от секунда са стигнали от мястото на навлизане в платното до мястото на удара с автобуса. Уточнил е, че в този момент, ако се приеме, че тогава е възникнала опасността, това означава, че за около 1 сек минимум водачът може да я възприеме, след което трябват 0,6 сек за сработване на спирачната система, след което още 0,5 сек за достигането на максимален спирачен ефект Страните не спорят, че към 20.03.2019г. за автобус „Ютонг” е имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, както и че на 11.06.2019г. ищците са отправили до застрахователя писмено искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП. При така установените факти, Софийският апелативен съд, е направил следните изводи: За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432 КЗ, следва да е налице валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” между него и деликвента, както и да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увреденото лице. Застрахователят дължи обезщетение за вредите, само когато застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице, т. е. отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител. По делото няма спор, че към датата на инцидента е налице валиден застрахователен договор между ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД и собственика на автобус „Ютонг” и че на 20.03.2019г. в срока на действие на застрахователния договор е настъпило ПТП в [населено място] с участието на застрахования автобус, вследствие на което е загинал близкият родственик на ищците. Според съда, в конкретния случай основният спорен въпрос пред въззивния съд е дали поведението на водача на автобуса е било противоправно - нарушил ли е той правилата за движение по пътищата, което нарушение е довело до настъпването на ПТП. Механизмът на ПТП е изяснен от събраните и обсъдени писмени доказателства и от заключението на САТЕ- водачът на автобуса е предприел маневра потегляне и завой на дясно за включване в движението по бул. А..И. Г.”, когато пешеходецът внезапно е навлязъл на пътното платно от дясната задна страна на автобуса, със спокойно тичане, и се е насочил към предната му врата, когато е бил блъснат от предната дясна гума на автобуса. Изложени са съображенията на съда, че съгласно чл. 5, ал. 2, т. 2 ЗДвП водачът на превозно средство е длъжен да бъде внимателен към уязвимите участници в движението, какъвто е пешеходецът, в чл. 116 ЗДвП е предвидено задължение за водача на превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, а според чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Въпреки това съдебният състав е счел, че водачът на автобуса при сложната пътна обстановка е имал задължение да пропусне движещите се автомобили, намиращи се в ляво от него, като е нормално вниманието му да е било насочено наляво. Въпреки това, той е забелязал опасността, идваща отдясно и в рамките на 3,617 сек от началото на движението до настъпването на удара е успял да спре, но не е могъл да предотврати сблъсъка.Следователно, преценено от гледна точка на конкретните пътни условия и на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, поведението на водача на автобуса не осъществява нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП и поради това не поражда основание за деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД. Въззивният съд е заключиел, че смъртта на пешеходеца е резултат единствено и само от собственото му противоправно поведение, изразяващо се в предприето пресичане на платното за движение на превозни средства на необозначено и непозволено място. Обосновал се е, че с оглед изяснения механизъм на ПТП появата на пешеходец в задната дясна част на автобуса на градския транспорт в момент, в който водачът извършва маневра потегляне и завой надясно представлява непредвидимо препятствие, което водачът не е можел да предвиди и не е бил длъжен да съобрази. В този смисъл не може да се приеме, че до ПТП се е стигнало поради недостатъчно внимание и предпазливост към пешеходците от страна на шофьора на автобуса. Според съда, разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП задължава водача на МПС, който ще предприема каквато и да е маневра, преди да започне маневрата да се убеди, че при извършването й няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават край него, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Следователно, в конкретния случай, тръгвайки от спряло положение, водачът на автобуса е извършвал маневра- потегляне, в същото време и маневра завой надясно, за да се включи в движението по бул. А. И. Г., като преди предприемането им е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. Очевидно е, според съда, задължението на водача, при предприемане на маневра, да не създаде опасност за другите участници в движението, възниква при предприемането на маневрата, в случая, преди потеглянето. В този момент обаче, пешеходците все още не са навлезли върху платното, видно от обсъденото заключение на САТЕ, според което в момента, в който автобусът вече е потеглил пешеходците навлизат върху платното със спокойно тичане със скорост 11 км/час, насочвайки се към предната му врата. За приеме изложеното, съдът се е позовал на заключението на вещото лице, изготвило САТЕ, в частта, в която е направен извод, че причината за настъпването на ПТП е изцяло поведението на починалия, което не е било оспорено от страните в първоинстанционото производство, нито е оборено пред въззивния съд. Ето защо, според последния, след като причината за настъпване на вредата е единствено внезапното неправилно навлизане от страна на пешеходеца на платното за движение, което е поставило в невъзможност водача на МПС да избегне произшествието, не може да се приеме, че поведението на водача на автобуса, макар и вредоносно, е противоправно, поради което гражданската му отговорност за обезщетяване на вредите от произшествието не може да бъде ангажирана. Не следва да бъде ангажирана и отговорността на ответника-застраховател на водача, защото неговата отговорност е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание очевидна неправилност по чл.280 ал.2,предл. трето ГПК, изразяваща се в необоснованост на извода, че при предприемане от водача на МПС на маневра завой на дясно появата на пешеходец в дясната задна част на автобуса представлява непредвидимо препятствие, което водачът не е бил могъл да съобрази, както и с оглед евентуално неправилно приложение на нормите в разпоредбите на чл.116 и чл.25 ЗДвП. Касаторите са освободени от внасяне на държава такса, съгласно чл.83 ал.2 ГПК с определения на съда, постановени по първоинстанционното дело. С оглед изложеното, съдът