Решение № 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 279/2011 г.

Решение № 15 от 1.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 279/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК по касационна жалба на Т. В. З. чрез адвокат Р. Ж. и адвокат С. Б. срещу решение № 750/19.10.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр. д. № 433/2010 г. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди, че неправилно апелативният съд приема, че единственото условие за наличие на застрахователно покритие по риска "Гражданска отговорност", ангажиращо отговорността на застрахователя е "деликт" - "вина" на водача на МПС. По този начин и в разрез с действащото законодателство съдът изключва от обема на отговорността на застрахователя към пострадалия случаите, при които вредата е настъпила в резултат на безвиновно поведение от страна на управляващия МПС-то. Касаторът поддържа, че разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ включват като обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" гражданската отговорност на застрахованите и за причинените от тях вреди на трети лица, свързани с притежаването и/или използването на МПС. Касаторът иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което се уважат предявените искове със законните последици. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Ответникът по касационната жалба - З. [фирма] и третото лице помагач - В. К. П. не взимат становище по жалбата. С определение № 731/22.11.2011 г., ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на САС на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос: "Застрахователното покритие по застраховката "Гражданска отговорност" включва ли в обема си случаите, при които увреждането на третото лице е настъпило в резултат на безвиновно поведение на водача на МПС-то по смисъла на чл. 257 и чл. 267 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД или включва само случаите, при които е налице единствено и само деликт, т. е. виновна отговорност на водача на МПС-то?" ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка на въззивния акт, намира следното: Касационната жалба е основателна. Въззивното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради следните съображения: Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ от Т. З. срещу З. [фирма] за сумата 150000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от увреждания при внезапно спиране на тролей, в който е пътувала. СГС е уважил иска за 80000 лв. и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. По жалби и на двете страни срещу решението на СГС в уважителната и отхвърлителната му част, САС е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, отхвърлящо иска в цялост. САС е приел, с оглед установената фактическа обстановка от изслушани автотехнически експертизи, че механизмът на спиране на тролея в случая изключва неправомерно действие или бездействие от страна на ватмана. Приел е, че е налице случайно събитие - при опит на водача да намали скоростта чрез спирачната система, превозното средство рязко спира, поради промяна на ел. напрежението, при което компютърът изключва и блокира електрическата спирачка. Прието е, че водачът не е имал възможност да предотврати произшествието. Доколкото няма противоправно поведение на застрахования водач, а в хипотезата на чл. 226, ал. 1 КЗ отговорността на застрахователя към увреденото от застрахования лице е равна по обем и съдържание с отговорността на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, искът за претендираното обезщетение е отхвърлен от САС. По така поставения въпрос, с оглед на който ВКС е допуснал касационно обжалване на делото, настоящият състав на ВКС намира следното: Имуществената отговорност на застрахователя за вреди по застраховката "Гражданска отговорност" има договорен характер спрямо застрахования и е функционално обусловена от отговорността на последния за причинените вреди. Легалната дефиниция на застраховането срещу "Гражданска отговорност" се съдържа в чл. 223, ал. 1 КЗ. То е вид застраховане, при което застрахователят се задължава да плати в рамките на определената в договора застрахователна сума обезщетението, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност - договорна или извъндоговорна. Рискът при застраховката "Гражданска отговорност" включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД, но и несанкционните задължения по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Рискът може да бъде свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а от трети лица, на които той е възложил изпълнение на определена работа, или в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица - чл. 46, ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. Аргументи за този извод се съдържат в разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ, включващи като обект на застраховане и застрахователно покритие причинени вреди, свързани с притежанието и използване на МПС, за които застрахованите отговорят съгласно българското законодателство /чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ/. Социално оправдано е застрахователният риск да включва и непозволено увреждане в определени случаи, възникнали без вина на отговорното лице - чл. 49 и чл. 50 ЗЗД, за да няма опасност от накърняване на възпитателната и превантивна функция на застрахователната отговорност. С оглед разпоредбите на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ има всички основания да се приеме, че обект на застраховането е гражданската отговорност на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, свързани с използване на застрахованото МПС и които са резултат не само на вина на водача на МПС /чл. 45 и чл. 49 ЗЗД/, но и тези, които са причинени от самата вещ, от нейното състояние, характер /чл. 50 ЗЗД/. Доколкото в случая е прието, че не е установено виновно поведение на водача на управляваното МПС, но е блокирала спирачната система при внезапното спиране на тролейбуса, следва да се приеме, че са приложими цитираните по-горе разпоредби на чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД, с оглед на което се ангажира отговорността на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" за обезщетяване на причинените вреди на ищцата по предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ. Като е приел, че предявеният иск е неоснователен, САС е постановил неправилно решение - отменително основание по смисъла на чл. 281, ал. 1, т. 3 предл. 1-во ГПК, което решение следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 предл. 1-во ГПК. При определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ, настоящият състав на ВКС съобрази тежките телесни увреждания, претърпени от ищцата при процесното ПТП на 07.05.2006 г. - контузия на мозъка с кръвоизлив, направена краниотомия /отваряне на черепа/ за отстраняване на съсиреци, постравматично психическо разстройство. От получената черепно-мозъчна травма при ищцата е настъпило упорито главоболие за срок от десет месеца, като през първите два месеца главоболието, световъртежът и нарушената координация при движенията са били с по-интензивен характер. С решение на ТЕЛК е установено 60% трайно намалена работоспособност. Следва да се отчете, че състоянието на ищцата е стабилизирано, но е налице постравматично психическо разстройство и постравматичен органичен мозъчен синдром. Съдът като съобрази тези обстоятелства, възрастта на ищцата /ЕГН [ЕГН]/, както и критерия за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от ищцата е необходима сума в размер на 80000 лв. За тази сума искът по чл. 226, ал. 1 КЗ е основателен и доказан и следва да се уважи като се отхвърли за разликата от 80000 лв. до пълния му предявен размер от 150000 лв. Обезщетението следва да се присъди с поисканата законна лихва, считано от датата на увреждането - 07.05.2006 г. до окончателното плащане, тъй като при задължения от непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на настъпване на увреждането /чл. 86, ал. 1 и чл. 84, ал. 3 ЗЗД. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, направените от нея разноски за трите инстанции в размер на 293.33 лв. /адвокатско пълномощно и вносно бележки за внесен депозит за вещи лица/. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК /тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса/ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 3200 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 предл. 1-во ГПК, съдът: