Определение № 112 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на проф. д-р И. Н. К., проф. д-р Д. Н. К., И. А. Б. и С. А. Б. – всички със съдебен адрес в [населено място], представлявани от адв. П. П. и адв. И. Ц., против решение № 10150 от 12 февруари 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1287/2020 г. по описа на Апелативен съд София, с което се потвърждава решение № 8597 от 16 декември 2019 г., постановено по гр.д. № 17275/2018 г. по описа на Софийски градски съд, за признаване за установено, че „Есмарк“ АД дължи на И. Н. К., Д. Н. К., И. А. Б. и С. А. Б. сумата 33666,38 лева по изпълнителен лист от 23.11.2005 г., издаден по гр.д. № 2801/2003 г. по описа на Софийски районен съд, като обезщетение за ползване на недвижим имот, ведно със законната лихва от 19.12.2001 г. поради погасяване на задължението по давност, и в тежест на касаторите са присъдени разноски. Касационният съд в настоящия си състав, като взе предвид, че поставените от касаторите въпроси са насочени към това тече ли давност по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, приема, че производството по делото следва да се спре до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК, тъй като от значение за разрешаване на спора ще е даденото от ВКС тълкуване по този въпрос. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,