Определение № 10900 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9770/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Ц. А., подадена чрз адв. Качулев като процесуален представител, против определение № 16149 от 05.09.2024 г., постановено по адм. дело № 8783/2024 г. по описа на Административен съд София – град, с което е оставена без разглеждане жалбата му относно направеното искане за спиране на изпълнението на разрешение № СЕК24-НЦ62-33/1/30.08.2024 г., издадено от директора на Дирекция "Зелена система" в Столична община за премахване на 37 бр. дървета от различни видове и преместване на 10 бр. млади фиданки и е определена основна дата за реализиране на манипулацията по премахване в периода 02.09.-08.09.2024 г. Наведени са доводи за неправилност на определението. Иска се отмяната му и произнасяне по направеното в жалбата искане. Ответникът – директорът на Дирекция "Зелена система" в Столична община не взема становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 2, т. 2 АПК и в срок. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното разрешение № СЕК24-НЦ62-33/1/30.08.2024 г. на директора на Дирекция "Зелена система" в Столична община е разрешено на Обединение "Опълченска" във връзка с изпълнение на дейностите по договор от 16.01.2023 г. с предмет: ремонт и реконструкция на столични булеварди и общински пътища по обособена позиция № 1: ул. "Опълченска" от бул. "Т. Александров" до бул. "Сливница", да премахне 37 бр. дървета и премести 10 бр. млади фиданки от изброени видове. Първоинстанционният съд приема, че в конкретния случай се обжалва индивидуален административен акт, а не общ, тъй като видно от съдържанието му не са засегнати пряко и непосредствено права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, поради което съгласно чл. 166 АПК, ал. 1 АПК оспорването спира изпълнението на административния акт и жалбата има суспензивен ефект. Отделно от това и като се позовава на достъпни източници в интернет и излъчени телевизионни репортажи, излага съображения, че премахването на дървесните видове е започнало на 04.09.2024 г. и същото е приключило в рамките на деня, поради което достига до извод, че искането за спиране на изпълнението на административния акт към този момент е лишено от предмет. Определението е неправилно. Произнасянето по искането за спиране предполага предварителна преценка както относно наличието на подлежащ на съдебен контрол административен акт, така и дали същият е оспорен от лица, които разполагат с правен интерес, обосноваващ активната им процесуална легитимация. След проверка на допустимостта на оспорването е дължима проверката и относно допустимостта на искането за спиране на оспорения акт. В случая съдът посочва, че предмет на оспорване е индивидуален административен акт, без да излага никакви конкретни съображения относно характера на оспореното разрешение. Липсва обсъждане на неговото съдържание, на фактическите и правни основания за издаването му, както и на представените с административната преписка доказателства. В тази връзка съдът не извършва следващата се преценка по допустимостта на оспорването, което препятства проверката на извода му относно недопустимостта на искането за спиране на изпълнението на оспореното разрешение. Не е съобразено дали в случая се касае за акт по чл. 63, ал. 2 ЗУТ, който е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК или за такъв по чл. 148, ал. 12 във вр. с чл. 62, ал. 10 ЗУТ по повод одобрен инвестиционен проект и издадено строително разрешение за реализиране на строеж: реконструкция на ул. "Опълченска", в каквато насока са представените от административния орган доказателства. Във втория случай е налице индивидуален административен акт и допустимостта на съдебното производство по оспорване на неговата законосъобразност е обвързана с наличието на правен интерес за жалбоподателя, който произтича от попадането му в кръга на лицата, очертан изрично от специалната норма на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Съответно тази е разпоредбата, изчерпателно и лимитативно определяща кои са заинтересовани лица с право да оспорят и разрешението за премахване на засегната от инвестиционното намерение растителност във връзка с издаване или по повод на вече издадено строително разрешение. Искането за спиране е акцесорно на оспорването на административния акт. Поради това неговата допустимост е в зависимост от допустимостта на жалбата срещу разрешението за премахване и преместване на дървесни видове, издадено на основание чл. 44, ал. 2, т. 3 и чл. 45 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. Произнасянето по допустимостта на оспорването е преюдициално за допустимостта на искането за спиране изпълнението на административния акт. В случая първоинстанционният съд не излага мотиви по този въпрос, което налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. Отделно от това от съда не е изяснен и предметът на спора. В частната жалба се твърди, че се оспорва заповедта на кмета на Столична община от 28.08.2024 г., по силата на която директорът на Дирекция "Зелена система" в Столична община е оправомощен да издава писмени разрешения за преместване, премахване или кастрене на растителност за имоти общинска собственост, попадащи в обхвата на ремонтни дейности разширяване на ул. "Опълченска" в участъка между бул. "Т. Алексанров" и бул. "Сливница", но не и самото разрешение. Това твърдение противоречи на доводите в подадената до съда жалба, но доколкото в нея не се сочи конкретен акт с номер и дата, то след представяне на административната преписка от органа е следвало оспорването да се остави без движение за уточняване от страна на жалбоподателя Б. А. дали обжалва разрешение № СЕК24-НЦ62-33/1/30.08.2024 г., което не е направено. В зависимост от изпълнението на дадените указания е дължима преценката първо на допустимостта на първоначалното оспорване, както и на присъединените към него на основанията по чл. 159 АПК, а след това и на направеното искане за спиране на изпълнението на оспорения акт. В случай на допустимост на жалбата съдът е необходимо да изиска от административния орган доказателства относно изпълнението на процесното разрешение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,