Решение № 2640 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2025 г.

Производството е по реда на чл. 323, ал. 3 във връзка с чл. 314, ал. 7 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/ и чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по жалба от И. В. П. в качеството му на прокурор в Софийска градска прокуратура, чрез процесуален представител адвокат С. Мадин, срещу решение на Прокурорската колегия/ПК/ на Висшия съдебен съвет/ВСС/ по т. 3 от протокол № 17 от заседание, проведено на 24.04.2024г., в частта по т. 3.1, в която на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е потвърдено наложеното наказание "забележка" на И. В. П. със заповед № РД-04-972/04.12.2023г. на административен ръководител. Настоящето производство е след отмяна с Решение №8782/24.09.2025г. на петчленен състав на ВАС по адм. дело № 10965/2024г. на Решение №10804/11.10.2024г. по адм. дело № 5929/2024г. на Върховен административен съд, тричленен състав и върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав. При новото разглеждане на делото жалбоподателят поддържа доводите за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Свеждат се до липса на мотиви в административния акт с липса на конкретно посочване на конкретни служебни задължения, които не са били изпълнени от прокурор П.. Също така, че не е доказано виновно неизпълнение, не са изложени никакви факти и обстоятелства, свързани с обективните причини за евентуално направените забавяния и не са изяснени всички обстоятелства. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания акт, указанията в отменителното решение, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Жалбата е подадена в срок, поради което е допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на И. В. П., чрез процесуален представител адвокат С. Мадин против Решение на Прокурорска колегия на ВСС от 24.03.2024г. по т. 3 с което се потвърждава наложеното със заповед № РД-04-972/04.12.2023г. дисциплинарно наказание на П. „забележка“. Мотивите за вземане на решението са обосновани с постъпване на шест броя доклади, съдържащи констатации от проверка, извършена от Върховна касационна прокуратура по повод заповед на и. ф. главен прокурор на Република България. По повод тези доклади е назначена е комисия, извършена е проверка, която е констатирала, че в четири от докладите се съдържат данни за неизпълнение на служебните задължения от прокурор П. в качеството му на наблюдаващ прокурор по четири досъдебни производства. Дадена е възможност за обяснения, които са направени, удължавани са сроковете за разследване, като в крайна сметка се приема, че прокурор П. е осъществил признаците на нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, а именно действие или бездействие, което неоправдано е забавило производството по досъдебно производство № 428 от 2021г. по описа на Следствения отдел на СГП, прокурорска преписка № 16881 от 2022г. по описа на СГП, досъдебно производство № 427/2022г. по описа на Следствения отдел на СГП, прокурорска преписка №16917 от 2022г. по описа на СГП, досъдебно производство № 420 от 2022г. по описа на Следствения отдел на СГП, прокурорска преписка № 16706 от 2022г. по описа на СГП и досъдебно производство № 399/2022г. по описа на Следствения отдел на СГП, прокурорска преписка № 399/2022г. по описа на Следствения отдел на СГП, прокурорска преписка № 16708 от 2022г. по описа на СГП. Посочено е, че са взети предвид отпуските и натовареност, прието е, че заповедта е мотивирана от обективна и субективна страна, като при гласуването са гласували „за“ -9 членове на ПК, поради което се е приел диспозитив, с който на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ ПК потвърждава наложеното със Заповед № РД-04-972/04.12.2023г. на административен ръководител на Софийска градска прокуратура дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 ,т. 1 ЗСВ – „забележка“ на И. В. П.- прокурор в СГП и приложена заповедта. Решението е оспорено с доводи за незаконосъобразност, поради липса на мотиви, с искане за отмяната му. Свеждат се до липса на конкретни фактически изводи по установяване на нарушението, с оглед на което правните изводи за съставомерност на нарушението счита за необосновани и в противоречие с материалния закон. Съдът, след като взе предвид доказателствата, приложени с административната преписка, доводите на страните и изискванията на закона приема за установено следното: Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана с констатациите на назначена комисия за провеждане на дисциплинарно производство, което е образувано въз основа на отправени до градския прокурор на СГП материали, заведени по преписка адм. № 635/2023г. по описа на СГП, а именно постъпила на 19.07.2023г. в СГП 6 броя доклади, в резултата от изпълнение на заповед на и. ф. главен прокурор за извършване на проверка, в четири от който се съдържат констатации по процесните досъдебни производства за действия и бездействия от страна на прокурор П.. Комисията за провеждане на дисциплинарното производство е проверила фактите и обстоятелствата по административната преписка и е изготвила обобщена справка-становище относно наличието на основание за налагане на дисциплинарна наказание „забележка“. За издаване на заповедта са посочени в мотивите обясненията на прокурор П., справки за индивидуална натовареност, участия в съдебни заседания, отпуски и описание на извършените действия от прокурор П. по процесните четири броя досъдебни производства. От приетото за установено по административната преписка и констатациите на комисията, провеждаща дисциплинарното производство е изведен фактически извод, че прокурор П. необосновано с действия и бездействия е забавил производството по тези четири броя досъдебни производства, с което е осъществил състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ, за което му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ от административния ръководител с процесната заповед. Съдът, за да се произнесе, взе предвид, че производството е по реда на санкционните производства по Закона за съдебната власт. Правилата предвиждат състави на дисциплинарни нарушения, които се установяват по предвиден процесуален ред, от помощни органи и административно наказващ орган, като се налагат предвидени в този закон дисциплинарни наказания. В тези санкционни производства са приложими общите принципи на всички наказателни производства, относно правото на защита, формалността на процедурата, предвидените способи и средства за установяване на фактите и редът за извършване на производството. Поради това е приложимо изискването за фактически и юридическо формулиране на обвинението, което е основното възражение на жалбоподателя, че в проведеното административно наказателно производство не са описани факти и обстоятелства, съставляващи дължимо поведение от прокурор П.. Поддържа, че няма описани действия, които е могъл и е бил длъжен да извърши и е имал възможност в срок при изпълнение на служебните си задължения, но не е извършил по процесните досъдебни производства, което е довело до необоснованото им забавяне. Така поддържаните доводи от жалбоподателя са основателни от фактическа и правна страна. Констатациите в проведеното дисциплинарно производство се свеждат до проверка на извършените действия по процесните досъдебни производства, с изводи, че не са били достатъчни и е налице забава. Възраженията на П. са приети за неоснователни, но няма правно технически изводи от фактическа и правна страна, какво е следвало да извърши И. В. П. по досъдебните производства, за което не е имало пречка да бъде направено. Не се установяват констатации с оглед конкретиката на всяко досъдебно производство с оглед време, конкретни обстоятелства, пречки от правно техническо естество, натовареност, отпуск и всички обстоятелства, които имат значение за поведението му в пряка причинна връзка с изведения извод за забавяне на разследването. Само в такъв случай изводите от фактическа страна могат да бъдат преценявани относно съставомерността на нарушение, описано в хипотезата на разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ. Посочването на разпоредбата не е достатъчно да запълни конкретния фактическия състав на обвинението в извършване на дисциплинарно нарушение. Още по малко може да служи за фактическо формулиране на обвинението, описанието на извършените действия по разследването, с извод, че са могли да бъдат извършени в повече, а от това да е последвало необосновано забавяне на разследването. Такъв способ на разследване в дисциплинарно производство не позволява преценка на изводите на наказващия орган и доводите и твърденията на жалбоподателя, тъй като липсва обективен критерии за проверка на верността на констатациите на административно наказващия орган и доводите и твърденията на жалбоподателя, за когото е достатъчно в процеса да оспори тези констатации. Предвид изложеното, е налице липса на мотиви в решението на Прокурорската колегия на ВСС и в заповедта на административния ръководител, което налага отмяна на решението на ПК на ВСС и потвърдената с него заповед на административния ръководител. При този изход на делото в полза на адвокат С. Д. Мадин от САК, с личен номер 1400718210 следва да се присъдят разноски на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 8, ал. 3 от наредба № 1 от 9.07.2024г. за възнаграждения за за адвокатска работа за процесуално представителство и защита по адм. дело № 5929/2024г., по описа на ВАС, поискани в заседанието, проведено на 19.09.2024г. в размер на 511.29 евро, а в полза на И. В. П. за защита и процесуално представителство по адм. дело № 9844/2025г. по описа на ВАС сумата от 767 евро. Воден от горното и на основание чл. 323, ал. 3 от ЗСВ, Върховен административен съд, шесто отделение