Определение № 342 от 14.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 214/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция „Градска среда“ при Направление „Архитектура и Градоустройство“, Столична община, чрез процесуалния представител юрк. Василева, срещу определение № 32121 от 02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7860/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлено искането му за допълване на определение № 26249 от 01.08.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на оспорваното определение и се иска неговата отмяна. Ответникът – Столична община, представлявана от кмета на район „Подуяне“, не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е постъпила в срок и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С определение № 26249/01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 7860/2025 г., Административен съд – София град е оставил без разглеждане жалбата на Столична община, представлявана от кмета на район „Подуяне“, против заповед № САГ25-РА54-20 от 28.01.2025 г. на директора на Дирекция „Градска среда“ при Направление „Архитектура и Градоустройство“, Столична община, и е прекратил производството по делото. Относно разноските, в мотивите на определението съдът е приел, че съсредоточаването на титуляра на правото на разноски и на носителя на задължението за възстановяването им в едно юридическо лице – Столична община, обезмисля присъждането на такива в производството. С оспорваното в настоящото производство определение № 32121 от 02.10.2025 г., постановено по същото дело, Административен съд – София град е отхвърлил подаденото от частния жалбоподател искане за допълване на прекратителното определение в частта за разноските. За да се произнесе с отхвърлителен диспозитив съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 143 от АПК, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК, на чл. 14 и чл. 2, ал. 2 от Закона за местната администрация и местното самоуправление /ЗМСМА/, както и на чл. 35, т. 10 и чл. 68, т. 8 от Устройствения правилник за организацията и дейността на Столичната общинска администрация /УПОДСО/ и е обосновал извод, че правната характеристика на страните в производството изключва присъждането на претендираното юрисконсултско възнаграждение в случая, тъй като титулярът на правото на разноски за процесуална защита и носителят на задължението за възстановяването им се концентрират в едно и също юридическо лице – Столична община. Така постановеното определение е правилно. Правото на присъждане на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Същото не се реализира служебно от съда, а по искане на страната с представяне на съответни доказателства, направено до приключване на устните състезания във всяка инстанция, тъй като претенцията за разноски е обусловена от съдебния акт и е част от произнасянето на съда по спорния предмет. Съгласно предвиденото в § 1, т. 6 от ДР на АПК, присъдените на правоимащата страна съдебни разноски следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая органът, издал оспорения административен акт, е директорът на Дирекция „Градска среда“ при Направление „Архитектура и Градоустройство“ към Столична община, а оспорилата го страна е Столична община, представлявана от кмета на район „Подуяне“. Както правилно е посочено в оспореното определение, Дирекция „Градска среда“ е част от Направление „Архитектура и градоустройство“, представляващо структурно звено в специализираната администрация на Столична община /арг. от чл. 35, т. 10 от УПОДСО/, а район „Подуяне“ е съставна административно-териториална единица на общината /арг. от чл. 2, ал. 2 от ЗМСМА/, като именно последната е със статутът на юридическо лице /чл. 14 от ЗМСМА/. В действителност, страните по делото са отделни административни органи, доколкото обаче същите са част от структурата на едно юридическо лице, недопустимо е последното да бъде осъждано за разноски, които следва да изплати само на себе си. По изложените мотиви, несподелими са и съображенията на частния жалбоподател относно отделните регистрации по „БУЛСТАТ“ на Столична община и районната администрация на район „Подуяне“, респективно относно правосубектността на тези структури. Предвид горното, частната жалба е неоснователна, а определението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,