Определение № 657 от 09.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 588/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на АДВ. К. К. като пълномощник на Ж. И. Ж., М. Ж. и Д. Ж. И. срещу разпореждане №7145 от 12.17.2012г по гр.д. 1053/2011г на Варненски окръжен съд ,с което поради неизпълнение в срок на изрични указания по редовността, е върната касационна жалба срещу въззивното решение. По възражение на ответниците и предвид представени писмени доказателства е констатирано невярно датиране при постъпване на документите в пощенската станция. В частната жалба не се изтъква ,че поставената в пощенски печат дата 02.05.2012г съдът е следвало да приеме за дата на подаване ,тъй като вината за грешката е на пощенския служител ,според удостовереното като резултат от проверката в „Български пощи” Ответниците по частната жалба П. В. Р. и Р. В. П. я оспорват, изтъкват значението на фактическото подаване на книжата, което е след срока и законосъобразността на обжалваното разпореждане. Частната жалба е допустима по реда на 274 ал.2 от ГПК, по същество е неоснователна. Пропускането на срока, даден от съда по реда на чл. 285 ал.1 от ГПК ,за да се отстрани нередовност, изразяваща се в липса на изискуеми приложения към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1,2 и т.3 от ГПК, има за процесуална последица задължението за съда да върне жалбата на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК ,след като констатира просрочието. Цитираните правила са от публичен характер, регламентират погасяване на правото на обжалване и са императивни. С обжалваното разпореждане Варненски окръжен съд е приложил тези правила законосъобразно, след като е дал възможност на страните да ангажират доказателства и е обсъдил представените писмени доказателства във връзка с факта, на коя действително дата са подени документите, изготвени във връзка с изпълнение на указанията, в съответната пощенска станция. Жалбоподателите не са оспорили писмено засвидетелстватния от ръководителя на Областна пощенска станция [населено място] факт ,че документите са подедени на 03.05.2012г т.е след срока ,но при обработката на практата пощенският служител е поставил грешно изходящо клеймо с дата 02.05.2012г (последния ден от срока). При тези обстоятелства несъстоятелен е доводът на касаторите ,че за преценката на съда във връзка със задължението да върне жалбата на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК е от значение кой, според ръководството на Български пощи, има вина за невярното датиране. Без значение е и фактът, че дължимата държавна такса е била внесена в срок (на 02.05.2012г), щом вносният документ не е представен. Значение има единствено обстоятелството коя е действителната дата на постъпване на книжата ,в случая чрез пощата. По отношение на тази дата е установено, че тя е след дадения прекрузивен процесуален срок. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о