Определение № 7 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2012 г.

Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Т. поделение „Д. г с Г.”с.Г., [община],обл.Б. за отмяна на решение от 4.10.11г.на по в.гр.дело № 948/11г.на Окръжен съд – Благоевград и потвърденото с него решение № 2360 от 17.06.11г., постановено по гр.дело № 252/11г.на Районен съд - Гоце Делчев. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК с твърдения,че двете решения си противоречат. Ответникът по молбата А. Ю. Б. счита,че молбата е недопустима. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че молбата за отмяна е недопустима. Съгласно чл.303 ал.1 т.4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение,което му противоречи.Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата,по които са постановени. В случая се иска отмяна на решенията. постановени в рамките на същото съдебно производство.Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не могат да обосноват приложението на чл.303 ал.1 т.4 ГПК,тъй като актовете,в които са обективирани не са влезли в сила. Въпросът,че в осъдителният диспозитив на първоинстанционното решение не е отразена промяната в наименованието на Д. л [населено място],което понастоящем е Т. п „Д. г с Г.”,следва да бъде разрешен в изпълнителното производство. По изложените съображения,Върховният касационен съд,ІV г.о.