Определение № 3588 от 30.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 209/2026 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на М. Д. К. и Д. П. К., подадена чрез процесуален представител адв. Д. Д., обективираща искане за допълване на постановеното по делото определение № 1722/02.04.2026г., в частта относно разноските посредством присъждане в тяхна полза на адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗА в размер на 9731.25 лева, равностойни на 4975.51 евро за изготвяне на отговор по касационната жалба на В. П.. В отговор на искането В. Л. П., чрез процесуални представители адв. Т. Т. и адв. К. Т. изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Поддържа, че молбата изхожда от касационните жалбоподатели и съдържа искане за присъждане на разноски в тяхна полза. Същите не са легитимирани по искането, доколкото легитимиран да иска определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА е адвокатът, а не страната, която представлява. Присъждането на адвокатското възнаграждение в този случай сочи, че не е в полза на страната, а лично на адвоката, по негово изрично искане и компетентен да определи неговият размер е съдът. Поддържа също, че касационните жалбоподатели не са представили договор за предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие, а доколкото искането изхожда от страните, а не от упълномощения адвокат, твърди, че то изхожда от ненадлежна страна. С определение № 1722/02.04.2026г. по настоящото дело, състав на Трето Гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 946/03.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 2551/2024г. по описа на Апелативен съд – София в частта постановена по отношение на ответниците С. П. М. и К. М. Я. по касационната жалба подадена от М. Д. К. и Д. П. К. и не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в останалата част по жалбата на тези жалбоподатели, както и по жалбата на ответника по касация В. Л. П.. С определение № 2667/21.05.2026г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК касационната жалба на М. и Д. К. в допуснатата до обжалване част е върната и производството по гр.д. № 209/2026г. на ВКС, III ГО – прекратено в тази част. Молбата за изменение на първото определение в частта за разноските изхожда от М. и Д. К. и съдържа искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, като ответници по касационната жалба на В. П. в тяхна полза. Молбата е подадена в срока по чл. 248 от ГПК, изхожда от страни по делото и е неоснователна. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски /по своята същност обезщетение/ на спечелилата делото страна по правилата на чл. 78 от ГПК. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите, в които оказва безплатно правно съдействие и защита на лицата по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и ал. 4 и осъжда другата страна да го заплати. В този случай легитимиран да иска определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е адвокатът, а не страната, която представлява; съдът се произнася досежно правата на процесуалния представител; при присъждане на адвокатското възнаграждение, то е в полза не на страната, а лично на адвоката, като последният е легитимиран и да иска издаване на изпълнителен лист за принудително събиране на вземането. Надлежна страна да иска изменение на съдебния акт в частта по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съответно да го обжалва, е отново носителят на материалното право – процесуалният представител, а не страната, която представлява. При уговорен с доверителя хонорар и при договорено безплатно за доверителя представителство, адвокатското възнаграждение е справедливият и обоснован размер на съответния вид работа. При предоставяне на адвокатска услуга безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда, като се дължи от насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 – 3 от ГПК, срещу която може да се снабди с изпълнителен лист. В този смисъл определение № 4966/31.10.2025г. по ч.гр.д. № 2265/2025г. на ВКС, IV ГО; определение № 4221/21.12.2023г. по гр.д. № 72/2023г. на ВКС, IV ГО и др. Носител на материалното право да получи лично адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е адвокатът, а не страната. Възнаграждението за адвокат, когато се присъжда, се определя по размер от съда, такъв не се сочи от адвоката предварително, а и да го е сторил, не обвързва съда; няма как да бъде посочен като разход в списък по чл. 80 от ГПК, а и този списък е за разноските, които страната е реално направила и които тя претендира по чл. 78 от ГПК; адвокатът не представя списък, когато има вземане по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв; а възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ЗАдв е невъзможно да бъде разгледано, когато адвокатът е представлявал страната безплатно. Единствено съдът е компетентен да определи размерът на адвокатското възнаграждение. По делото искането изхожда от жалбоподателите М. и Д. К. и е за присъждане на адвокатско възнаграждение в тяхна полза; искане от адв. Д. Д. по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв не е заявено; жалбоподателите не са представили договор, уреждащ безплатно тяхно представителство от адв. Д. Д. в съдебното производство; в отговора на касационната жалба страните са направили искане за присъждане на съдебни разноски, включително и адвокатско възнаграждение. В представен от адв. Д. Д. списък на разноските е посочено, че от удостоверение за родствени връзки се установява наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. В практиката на ВКС е възприето, че липсата на писмен договор не е пречка да бъде доказано в процеса постигнатото съгласие, че учредената с пълномощно в полза на адвоката на страната представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно; договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна, не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото; съгласието за безплатна правна помощ може да бъде установено не само с писмен договор, но и с други доказателства – например изявления в съдебен протокол, пълномощно, в което е отразено, че представителството е безплатно, или други процесуални документи; изявлението за наличие на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза; достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, заявление, че предоставянето на правната помощ е безвъзмездно и липса на данни, които да го опровергават. Отсъствието на материализиран в писмен вид договор с уговорено в него безплатно предоставяне на правна помощ не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В този смисъл са определение № 3259/26.06.2024г. по ч.гр.д. № 823/2024г. на ВКС, IV ГО; определение № 201/30.05.2022г. по ч.гр.д. № 532/2022г. на ВКС, III ГО; определение № 60488/22.12.2021г. по ч.т.д. № 2391/2021г. на ВКС, II ТО; определение № 60255/05.07.2021г. по ч.т.д. № 79/2021г. на ВКС, I ТО. В конкретния случай писмен договор, обективиращ съгласието на страните за безвъзмездна правна защита по делото не е представен; има заявление на адв. Д., че осъществяваната от него правна помощ на страните е безплатна, но изявление на страните в хода на делото, респ. в представените пълномощни или други приети по делото документи в този смисъл няма. Представеното удостоверение за родствени връзки в хода на съдебното заседание пред първата инстанция от 10.11.2023г. /л. 354/ е за целите на упълномощаването по реда на чл. 33, изр. 3 от ГПК на адв. М. Д. от ищеца Д. К., съгласно негово изявление, отразено в протокола, а съдът не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ГПК. Следователно и доколкото, договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна, не се презюмира, а в процеса постигнато съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита от адв. Д. Д. ще бъде предоставена безплатно не е установено, то не са налице предпоставките за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В хода на делото касационните жалбоподатели са упълномощили и са били представлявани от трима адвокати – адв. П. Г., адв. Д. Д. и адв. В. К.. По делото има данни, че представителството им от адв. П. Г. е било договорено в инстанциите възмездно и адвокатското възнаграждение – платено, а съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК, подлежащото на присъждане възнаграждение се ограничава до възнаграждението за един адвокат. По тези съображения съдебният състав на Върховния касационния съд приема, че молбата за допълване на определението е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение