Определение № 4071 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3555/2025 г.

ВКСI гражданско отделение30.07.2026 г.докладчик Милена Даскалова

Диспозитив

СПИРА производството по ч.гр. д. № 3555/2025 г. по описа на ВКС, Първо гражданско отделение, до постановяване на решение по тълкувателно дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [община], чрез юрисконсулт А. Д., срещу решение № 20 от 10.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 337/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта му, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частната жалба на [община] срещу определение №462 от 30.05.2024 г. по гр. д. №727/2023 г. на Окръжен съд – Хасково, с което по реда на чл. 248 ГПК е отказано изменение на решение №147/18.04.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна. Счита, че въззивният съд неправилно е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцата за оказаната ѝ безплатна правна помощ, без да извърши преценка относно наличието на предпоставките по чл. 38 ЗАдв. Поддържа, че съдът незаконосъобразно е присъдил и ДДС към определеното възнаграждение, тъй като безплатната правна помощ представлява безвъзмездна доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, поради което не подлежи на облагане с ДДС. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси:

  1. Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗАдв. или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда? По този въпрос се сочи противоречие с приетото в определение № 302 от 16.05.2022 г. по т. д. № 371/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60507 от 20.10.2021 г. по т. д. № 2429/2020 г. на ВКС, II т. о., определение № 119 от 29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1071/2022 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 507 от 19.09.2018 г. по ч. т. д. № 1972/2018 г. на ВКС, II т. о.
  1. Може ли съдът да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение? По отношение на този въпрос се поддържа, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение № 917 от 02.05.2023 г. по гр. д. № 1323/2023 г. на ВКС, IV г. о. и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С-428/2016 на СЕС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното:

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от надлежна страна /ответник по делото/ и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С решение № 147 от 18.04.2024 г., постановено по гр. д. № 727/2023 г. на Окръжен съд - Хасково е осъдена [община] на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на Д. К. А. сумата от 84 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Съобразно изхода от спора [община] е осъдена да заплати на Адвокатско дружество "Г. и М." сумата от 8844 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на Д. А. безплатна правна помощ. С определение № 462 от 30.05.2024 г. Хасковският окръжен съд е оставил без уважение искането на [община] за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

[община] е обжалвала определение № 462 от 30.05.2024 г. С решение по гр.д. № 337/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта му, имаща характер на определение, частната жалба е оставена без уважение.

Предвид формулирания от касатора първи правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че производството по частната жалба следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2025 г. на ОСГТК по въпроса: "Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?".

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

9