Определение № 4632 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3005/2025 г.

Производство по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. К. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 163 от 17.10.2023 год., постановено по ч. в. гр. дело № 482/2023 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 657 от 17.05.2023 год., постановено по гр. дело № 1138/2023 год. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата по чл. 463 ГПК на молителката, подадена в качеството й на съделител, срещу разпределение от 03.04.2023 год. по изпълнително дело № 20199080401076 по описа на частен съдебен изпълнител Б. А., с рег. № на КЧСИ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно задължителните разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, отмяната е извънреден процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт и възстановяване висящността на производството по спора за отстраняване на произтичащия от порока на съдебния акт резултат. Поради това производството по отмяна е относимо само към определена категория съдебни актове – влезли в сила неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици, каквото е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. На същото това принципно разрешение – че процесуално допустим предмет на извънинстанционното производство за отмяна по гл. 24 ГПК /чл. 303 – 309/ могат да бъдат само влезли в сила съдебни актове, формиращи сила на пресъдено нещо относно материалноправен спор, респ., че молба за отмяна на влязъл в сила съдебен /или несъдебен/ акт, който не поражда сила на пресъдено нещо, е процесуално недопустима, се основават и указанията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 20.05.2022 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2020 год., ОСГТК. В мотивите към т. 1 и 2 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 год. на ВКС по тълк. дело № 2/2021 год., ОСГТК, е прието, че решението на съда, постановено в производството по чл. 463 ГПК за обжалване на разпределението, няма сила на пресъдено нещо относно изпълняемото вземане, т.е. относно материалното право, предмет на принудително изпълнение. Това съдебно решение изобщо не се ползва с присъщата за решението в исковото производство сила на пресъдено нещо, формираща се относно материалноправния спор по делото, тъй като разрешаваните с решението по чл. 463 ГПК на окръжния и на апелативния съд въпроси при обжалването на разпределението са свързани с правото на принудително и предпочтително удовлетворение – привилегиите на взискателите, които /макар и уредени в материален закон чл. 136 ЗЗД/ имат процесуалноправен и обезпечителен характер по отношение на изпълняемото материално право на вземане. В рамките на това производство, макар и имащо въззивен /а не контролно-отменителен/ характер, развиващо се по реда за обжалване на определенията /предвид изричното препращане в чл. 463 ГПК към чл. 274 и чл. 278 ГПК/, съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, а дава съдебна защита на процесуални права на страните в изпълнителното производство. Поради това влезлите в сила съдебни решения, постановени по реда на чл. 463 ГПК /също като съдебните актове, постановени по реда на чл. 435 – 438 ГПК/ не подлежат на отмяна по реда на гл. 24 ГПК /чл. 303 – 309/. Ето защо подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение