Определение № 7 от 14.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 6/2009 г.

ВКСIII наказателно отделение14.01.2009 г.докладчик Фиданка Пенева

Диспозитив

ИЗПРАЩА делото, образувано по тъжба на А. Я. М., срещу Ж. Г. Й. за разглеждане на Районен съд – Елхово.

Копие от постановлението да се изпрати за сведение на РС - Ямбол.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…………

София,………………………………… 2007 година

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и седма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова

ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева

Кети Маркова

с участието на прокурора от ВКП - Стефка Бумбалова, чрез писмено становище,

изслуша докладваното от Ф. Пенева

н ч д № 611 по описа на ВКС за 2007 година

Производството е по реда на чл. 44 ал. 1 НПК.

С протоколно определение от 17.10.2007 година, съдията-докладчик по н ч х д № 7466/2007 година по описа на Софийския районен съд, НК, 109 с-в е прекратил съдебното производство и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Приел, че след като по въпросите за подсъдността вече се е произнесъл ВКС, това е абсолютна процесуална пречка далото да се разгледа от друг съд, различен от посочения от ВКС.

Прокурорът от ВКП е дал становище, че цитираните съображения са съответни на закона и делото следва да се върне за разглеждане на този съд, на който го е изпратил ВКС, състав от ІІ н.о., с определение от 19.04.2007 година по н д № 222/2007 година, а именно – Севлиевския районен съд.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Вярно е, че с посоченото определение, ВКС се е произнесъл вече по въпроса за подсъдността, но в хипотезата по чл. 43, т. 3 НПК - разглеждане на делото от друг еднакъв по степен съд, когато съдът на когото делото е подсъдно, не може да образува състав. Севлиевският районен съд, на когото делото е било изпратено, на посоченото основание, в своето определение от 18.05.2007 година изрично е отбелязал, че се занимава с въпроса за местната подсъдност и въз основа правилата на чл. 36 ал. 1 НПК, „Подсъдност по местоизвършване на престъплението”, приел, че деянието описано в тъжбата сочи на престъпление извършено в гр. С..

Настоящият състав намира, че:

няма пречка, въпреки произнасянето по въпросите на подсъдността от ВКС, това да се извърши отново, тъй като при първото произнасяне с цитираното определение, ВКС е бил сезиран на друго правно основание – едно от трите изключения посочени в чл. 43 НПК.

При проверката по делото се установи, че наказателното дело от частен характер № 23/2007 година е образувано най-напред пред Габровския районен съд, по частна тъжба от И. Р. и И. П., в която е описано като изпълнително деяние подаването от П. Х. П. на жалба /адресирана и заведена под рег. индекс 944П-199/12.10.2006 година/ чрез канцеларията на Министерство на земеделието до министър Кабил, в която според тъжителите са използувани изрази, с които е засегната честта и достойнството им. Именно поради това, Севлиевският районен съд, по правилата за местната подсъдност е приел, че деянието, квалифицирано в жалбата като престъпление по чл. 148 ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 НК, е извършено в гр. С., където е седалището на посоченото министерство.

ВКС, в настоящия състав, също счита, че посоченото престъпление е извършено и най-вече довършено там, където се е породил ефектът от изразите, квалифицирани от пострадалите като уронващи престижа и достойнството им – гр. С., където се намира Министерството на земеделието. Чл. 36 ал. 1 НПК въвежда общия принцип на местната подсъдност – съдът, в чийто район е извършено престъплението, а ал. 2 предвижда делото да е подсъдно на съда, в чийто район то е довършено. При посочената уредба на подсъдността и фактите посочени в тъжбата, /арг. чл. 42 ал. 1 НПК/, без да се навлиза в съществото на спора, може да се заключи, че в конкретния случай, делото е подсъдно на Районен съд – София.

Ето защо и на основание чл. 44 ал. 1 НПК, вр. с чл. 36 ал. 1 и 2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА н ч х д № 7466/2007 година по описа на Софийски районен съд, НК, 109 с-в /прекратено/, за разглеждане от същия съд.

Копие от определението да се изпрати на РС-Севлиево, за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 44 ал. 1 НПК. С определение № 188/17.12.2008 година по н ч х д № 2163/2008 година, съдията - докладчик от Ямболския окръжен съд, на основание чл. 44 ал. 1 НПК е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Прокурорът в писменото си становище заключава, че делото е подсъдно на РС-Елхово, по съображението, че деянието описано в тъжбата е започнато и довършено в района на РС-Елхово. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: В тъжбата на А. М. е описано деяние, с правна квалификация по чл. 148 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 пр. 2 и чл. 147 НК, с твърдение, че лицето Ж. Й. през м. юни 2008 година, в гр. Б., е подписал на позиция 38, колективна жалба, в която се съдържат неверни и позорни за тъжителя обстоятелства. Тази жалба е била изпратена на различни ведомства – централи, областни и местни. Съдията - докладчик от Районен съд - Елхово, където тъжбата е подадена и е образувано н ч х д № 501/2008 година, с определение прекратил производството и изпратил делото за разглеждане, по компетентност на РС-Ямбол, с аргумента, че делото може да бъде подсъдно на всеки друг районен съд, съобразно местонахождението на адресатите на инкриминираната в тъжбата жалба, но не и РС-Елхово, тъй като само част от изпълнителното деяние е осъществено на тази територия, а е довършено там, където посочените за неверни обстоятелства са станали известни на адресатите на жалбата. Съдията – докладчик от втория съд приел обратното - деянието е довършено в района на РС-Елхово, в който съдебен район се намира община Б. и повдигнал спор за подсъдност. Настоящият състав, счита, че компетентен да разгледа делото е РС – Елхово, преди всичко /и извън съображенията на съдията докладчик от РС – Ямбол/, защото дори и да се приеме, че деянието е довършено извън съдебния район на съда в гр. Е., многобройността на адресатите означава, че не може да се определи компетентния съд. При тази хипотеза, по делата от частен характер, делото е подсъдно на съда, в чиито район е подадена тъжбата. В случая, това е Районен съд – Елхово. Ето защо, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 44 ал. 1 НПК

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби