Определение № 765 от 26.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 420/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молбата на Н. Й. Б. от [населено място], чрез адв. Б. Т., с която се сочи, че с определение № 615 от 7 август 2012 г. спорът по делото е приключил, без касационният съд да се произнесе по въпроса за разноските пред ВКС, а такова искане е сторено с молба от 31 август 2012 г. Частният жалбоподател П. В. А. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. И., възразява срещу искането с мотива, че частната въззивна жалба не е била съобщавана на ищеца, тъй като производството при прекратяване на делото поради нередовност на исковата молба, не предвижда участие на ответника, и активността на ответника е била преждевременна и ненужна, а и заплатения хонорар от 2000 лева е прекомерен. Молбата за допълване на съдебния акт в частта му за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молбата е неоснователна. Относимите обстоятелства са следните: С определение на първоинстанционния съд исковата молба на П. А. е върната. Съдебният акт на първата инстанция е съобщен на ответника по иска Н. Б. в нарушение на чл. 129, ал. 2, изр. второ ГПК. На ответника Б. е изпратен и препис от въззивното определение, с което определението на първата инстанция се потвърждава. На Б. е изпратен и препис от частната касационна жалба, като въззивният съд сочи, че ответникът може да подаде отговор. Такъв отговор е подаден, като към него е приложен и договор за правна помощ с изплатено възнаграждение от 2000 лева. В определението си по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК касационният съд отбеляза подадения отговор като факт, но не се произнесе по искането за присъждане на разноски. В нарушение на правилото на чл. 129, ал. 3 ГПК, както първата, така и въззивната инстанция са изпратили на ответника по иска преписи от съответните съдебни актове при положение, че исковата молба е счетена за нередовна, без книжа по спора да са били изпращани от съда на ответника по иска. В нарушение на соченото правило въззивната инстанция е изпратила и препис от частната касационна жалба, с указание за възможността на ответника да подаде отговор. След като производството не се развива с участието на ответника, той не е бил ангажиран със заемането на становище по спорен въпрос, тъй като триинстанционното производство се е развило само по отношение на нередовната искова молба, а не по процесуален въпрос, изискващ участието и вземането на становище от двете страни. Частният жалбоподател не може да бъде санкциониран за процесуалния пропуск на въззивния съд със заплащането на съдебни разноски, а и те са сторени ненадлежно, доколкото по аргумент на чл. 129, ал. 3 ГПК ответникът не участва в настоящото производство. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение