Определение № 2496 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2015/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София, чрез пълномощника му главен юрисконсулт Т. Бакърджиева, против решение № 7615 от 06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 5322/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С него решение съдът е отмени Акт за прихващане и възстановяване № П – 29002923001544 – 004 – 001/24.01.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - ГДО– София, потвърден с решение № 474 от 13.04.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София и е върнал преписката на органа по приходите при ТД на НАП – София за произнасяне по искане за прихващане или възстановяване вх. № 26 – А – 14817/29.12.2022г., подадено от ЗАД „Алианц България“ АД при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба и от ЗАД „Алианц България“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, р-н [район], [улица], чрез пълномощника адв.М. Йорданов. В допълнителна молба от 23.01.2024г. /л.24 и сл. от настоящето дело/ във връзка с дадени указания от съда, е уточнено, че независимо от отмяната на оспорения акт за прихващане и възстановяване и присъждане на пълен размер разноски, за дружество съществува правен интерес от оспорване, тъй като след като преписката се връща на органа по приходите при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, при условията на чл.160,ал.3 ДОПК органът по приходите следва да се съобрази с указанията на съда и в тази случай не следва да възстанови на дружеството надвнесен ДДС в размер на 80 057,04лв. за данъчни периоди от м.12/2016г. до м.септември 2017г., включително и акцесорна лихва за забава. По тази причина оспорва решението на първоинстанционния съд и иска неговата отмяна в тази част и вместо него да постанови друго, с което да укажи на органа по приходите да възстанови въпросната сума ведно с лихвите. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като извърши служебна проверка по допустимостта на оспорването, намира, че касационната жалба на ЗАД „Алианц България“ АД, [ЕИК], е недопустима поради липса на правен интерес и подадена срещу съдебен акт, който е благоприятен за касационния жалбоподател. Производството пред АССГ е образувано по жалба на ЗАД „Алианц България“ АД, [ЕИК], срещу Акт за прихващане и възстановяване № П – 29002923001544 – 004 – 001/24.01.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - ГДО– София, потвърден с решение № 474 от 13.04.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София. С решението си Административен съд София град е отменил оспорения акт и е върнал преписката на органите на ТД на НАП за ново произнасяне по подаденото искане за възстановяване или прихващане при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението на административн съд като краен резултат е в интерес на оспорващия касатор ЗАД „Алианц България“ АД, [ЕИК]. Оспореният от дружеството АПВ е отменен изцяло и преписката е върната за ново произнасяне. Следва изрично да се посочи, че мотивите на съдебния акт, срещу които всъщност са насочени оплакванията в касационната жалба, не подлежат на самостоятелно обжалване. Сила на пресъдено нещо се формира само от диспозитива на съдебното решение, в който се съдържа разрешението на спора в съответната инстанция, т. е. мотивите или части от мотиви на съдебен акт не са елемент от спорния предмет и не могат да бъдат предмет на самостоятелно касационно оспорване и съответно на касационен контрол, отделно от самото решение. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год., т. 18, по тълк. дело № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС. Доколкото в настоящия случай съдебният акт постановява благоприятен за жалбоподателката краен резултат, за ЗАД „Алианц България“ АД, [ЕИК], не е налице право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Предвид горното касационната жалба на ЗАД „Алианц България“ АД, [ЕИК], се явява подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване от касационния жалбоподател, тъй като съдебното решение е благоприятно за него. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 210, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,