Определение № 3697 от 06.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2673/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. Д. срещу разпореждане № 126/28.05.2026 г. по ч. гр. д. № 1637/2026 г. на ВКС, Второ г. о., с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 9441 от 08.05.2026 г. и регистрираната в ОС – Пловдив частна жалба с вх. № 17535 от 11.05.2026 г., насочени срещу Определение № 2165 от 27.04.2026 г. по ч. гр. д.№ 1637/2026 г. на ВКС, Второ г. о. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Производството по ч. гр. д. № 1637/2026 г. на ВКС, Второ г. о., е приключило с постановеното на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК Определение № 2165 от 27.04.2026 г., с което е потвърдено Разпореждане № 62 от 09.03.2026 г. по ч. гр. д. № 322/2026 г. по описа на ВКС, Първо г. о. По делото е била постъпила частна жалба с вх. № 9441 от 08.05.2026 г., идентична по съдържание на регистрираната в ОС – Пловдив частна жалба с вх. № 17535 от 11.05.2026 г., с която А. И. Д. е обжалвал Определение № 2165 от 27.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1637/2026 г. на ВКС, Второ г. о. С разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство, е прието, че така депозираната частна жалба е процесуално недопустима, тъй като Гражданският процесуален кодекс не регламентира възможност за обжалване на определенията, с които Върховният касационен съд се произнася при условията на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Предвид изложеното частната жалба е била върната на подателя й. Разпореждането е правилно. Определенията, постановени от касационната инстанция по реда на чл. 274, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, не подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Тъй като тяхното атакуване не е и предвидено изрично от законодателя, същите са окончателни и не подлежат на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Така подадената частна жалба срещу определението от 27.04.2026 г. е била недопустима като подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол акт на касационната инстанция, поради което е подлежала на връщане. Обжалваното разпореждане от 28.05.2026 г., с което частната жалба е върната като недопустима, следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.