Решение № 13911 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10245/2016 г.

Решение № 13911 от 16.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10245/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Б. при ЦУ на НАП против Решение № 1366 от 13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 532 от 2015 г. по описа на Административен съд- Б., с което е отменен Ревизионен акт № Р-20-1400656-091-01/24.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 62/17.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществени процесуални правила. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация ЕТ "Е. К." в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Танев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество тя е основателна. С обжалваното решение на Административен съд-Б. е отменен Ревизионен акт № Р-20-1400656-091-01/24.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Б., потвърден с Решение № 62/17.02.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2012 г.; вноски за фонд ДОО за периода 2008 г. - 2012 г.; вноски за НЗОК за периода 2008 г. -2012 г.; вноски за фонд ДЗПО - за периода 2008 г. -2012 г. и ЗДДС за периода от 1.05.2013 г. до 31.05.2013 г. За да отмени ревизионния акт първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В случая при извършване на проверки с инвентаризации на търговските обекти, стопанисвани от РЛ, органите по приходите са установили основания за изменение на начисления ДДС от ревизираното лице на осн. чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в общ размер на 14 965.75 лв. и са начислени лихви в размер на 2 2205.55 лв. за периода м. май 2013 г., произтичащи от установени в хода на ревизионното производство липси на стоки, за които РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит при придобиването им. Съдът е приел, че при определяне на данъчната основа и датата на възникване на данъчното събитие, органа по приходите се е позовал единствено на резултатите от извършените на 17.05.2013 г. инвентаризации, като липсват безпротиворечиви доказателства, които да обосноват извод за липсващи стоки към тази дата. Относно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и годишни изравнителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО съдът е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Приел е, че уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за определяне на данъчната основа за 2008 г. - 2012 г. по реда на чл. 122 от ДОПК не е било надлежно връчено. Според съда в нарушение на процесуалните правила на РЛ е изпратено електронно съобщение за връчване на уведомление без да е изпратено съобщение на адреса за кореспонденция по чл. 29, ал. 1 ДОПК. Така постановеното съдебно решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение относно обжалвания РА, в частта с която са установени задължения за ДДС за периода от 1.05.2013 г. до 31.05.2013 г. съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, не е ценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил конкретно и подробно възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата. В хода на ревизионното производство, във връзка с допълнително начисления ДДС са представени множество писмени доказателства, които не са обсъдени от съда. Мотивите на съдебния акт възпроизвеждат подробно и описателно извършените от приходните органи проверки в търговските обекти на РЛ, вкл. извършените инвентаризации, обективирани в Протокол, сер. АА № 0076832/17.05.2013 г. за инвентаризация в обект - пивница (с. К., ул. С. гора № 16).; Протокол, сер. АА № 0080727/17.05.2013 г. за инвентаризация в обект - магазин за хранителни стоки (с. К., ул. "П. Е." №...); Протокол, сер. АА № 0080739/17.05.2013 г. за инвентаризация в обект - магазин за хранителни стоки (с. К., ул. "С. гора" № 16); отправени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № 94-00-1469#2/31.10.2013 г. и № 94-00-1469#4/29.11.2013 г. ИПДПОЗЛ изх. № ИТ-00-6261/15.05.2014 г. и изх. № ИТ-00-6261#2/10.06.2014 г. и ИПДПОЗЛ изх. № ИТ-00-6261/15.05.2014 г. и изх. № ИТ-00-6261#2/10.06.2014 г., с които са изискани първични счетоводни документи; искане за предоставяне документи и писмени обяснения от трето лице (ИПДПОТЛ) изх. № ИТ-00-8358/17.06.2014 г. - Кмета на с. К., общ. Н. З., относно съставените и заверени с печат и подпис на кметството протоколи за бракувани на хранителни стоки от ЕТ "Е. К.", без да е извършен анализ на събраните в хода на тези проверки, както и на представени от РЛ и трети лица писмени доказателства, които са относими към предмета на спора. Не е посочено от съда, че не се кредитират същите доказателства, за да бъде подложен на контрол този извод от настоящата инстанция. Предвид двуинстанционния характер на производството, ако бъдат обсъдени за първи път в касационното производство, представените и приети доказателства в хода на обжалването пред административния съд, би се нарушило правото на двуинстанционно производство за жалбоподателя. Допуснатото нарушение от съда на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са различни от приетите от съда, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В производството по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Мотивите на административния съд, че ревизионният акт, в частта в която са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2012 г. и годишни изравнителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО е незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушаване на процесуалните правила са неправилни. Доводите на първоинстанционният съд, че при връчването на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК е допуснато съществено процесуално нарушение са неправилни. Изпращането на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК поражда право на ревизираното лице да представи доказателства и да изрази становище /чл. 124, ал. 1 ДОПК/ и задължение да декларира обстоятелствата по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Получаването на уведомлението, макар и потвърдено от друг електронен адрес не е преклудирало правото да се представят доказателства и да се изрази становище относно избрания от органите по приходите ред за извършване на ревизия. Отделно от това, дори условно да се приеме, че е допуснато нарушение при връчването на уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, то не е от такова съществено значение, което самостоятелно да води до незаконосъобразност на РА. Мотивирайки извод за незаконосъобразност на ревизионен акт в тази му оспорена част, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт, в тази обжалвана част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение изцяло следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Б.. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение