Определение № 312 от 05.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2267/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 15973/18.06.2020 г. на Н. С. Н., подадена чрез адв. Г., срещу въззивно решение № 220/11.03.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 2074/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3957/30.09.2019 г., постановено по гр. д. № 1981/2019 г. по описа на Варненския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от Банка ДСК ЕАД по реда на чл.422 ГПК против Н. С. Н. установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е признато ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Н. С. Н. дължи на Банка ДСК ЕАД, следните суми: 5189.03лв. – неплатена главница по договор за потребителски банков кредит от 08.07.2016г. и договор за поръчителство от същата дата; 771.25лв. – възнаградителна лихва по договор за потребителски банков кредит от 08.07.2016г. и договор за поръчителство от същата дата, начислена за периода 07.06.2017г. – 05.11.2018г.; 30.80лв. – мораторна лихва върху главницата по потребителски банков кредит от 08.07.2016г. и договор за поръчителство, която е начислена за периода 04.10.2017г. – 05.11.2018г.; 120.00лв. – такса предсрочна изискуемост по договор за потребителски банков кредит от 08.07.2016г. и договор за поръчителство; законна лихва върху главницата от деня на подаване на заявление – 05.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена по чл.417 ГПК заповед за изпълнение по ч.гр.д. №16769/2018г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК; в тежест на Н. са поставени и разноските по делото. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски в размер 930лв. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. 1. Изискуемо ли е в хипотезата на установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, при представено за първи път от ищеца в първото по делото съдебно заседание, доказателство (разписка от призовкар) за връчена на длъжника покана за предсрочна изискуемост на кредита по чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции и съответно, при отсъствие на същото доказателство към подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. Преклудирано ли е правото на ищеца за представяне на доказателството, с подаването на това заявление или с подаването на исковата молба, на основание чл. 127, ал. 2 от ГПК ? – поради противоречие със задължителната и казуалната практика на Върховен касационен съд - т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 6 от 04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., I т.о. на ВКС, Решение № 6 от 12.06.2017 г. по т. д. № 50203/2015 г., IIг.о. на ВКС, Решение № 7 от 19.05.2017 г. по т. д. № 60053/2016 г., IIг.о. на ВКС, Решение № 106 от 20.06.2017 г. по т. д. № 60152/2016 г., IVг.о. на ВКС и Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т.о. на ВКС; 2. Длъжен ли е служителят по призоваването да удостовери чрез представяне на документ, самоличността на получателя на покана-уведомление и при отказ от получаване, да връчи поканата на неговия работодател, на чийто адрес е потърсен получателя? – поради противоречие с Решение № 407 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 4038/2015 г., IVгр.о. на ВКС, Решение № 7611 от 08.06.2010 г. по адм. д. № 14150/2009 г. на ВАС, Решение № 16099 от 17.12.2012 г. по адм. д. № 11983/2012 г. на ВАС и Решение № 56 от 13.05.2011 г. по т. д. № 1154/2010 г., II т.о. на ВКС; 3.Следва ли да се приеме за редовно връчена покана-уведомление от служител по призоваване в кантора на частен съдебен изпълнител по искане на ищеца за изискуемост на банков кредит, при положение, че няма направено искане на ищеца до съда за разпореждане, връчването на тази покана-уведомление да се извърши от кантора на ЧСИ, на основание чл. 42, ал. 2 от ГПК, както и длъжен ли е служебно въззивния съд да следи за правомерността на това връчване? – поради противоречие с Решение № 25 от 03.05.2017 г. по гр. д. № 4038/2015 г., IVгр.о. на ВКС; 4. Изискуемо ли е вземането спрямо поръчителя по договора за банков кредит в преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, при положение, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, съгласно изложените по-горе противоречия в поставените въпроси 1,2 и 3?; 5.Следва ли въззивният съд да се произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в потребителски договор, когато ответникът по иска, направил възражението за нищожност, не е посочил конкретна законова норма, на която противоречи договорната клауза? Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза” по смисъла на чл. 146 от Закона за защита на потребителите и дали подписването на договор за банков кредит от поръчителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него? - Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г., II т.о. на ВКС и Решение № 237 от 20.01.2017 г. по т. д. № 2927/2015 г., I т.о. на ВКС; 6. Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях, като в тази връзка може ли съдът да основе своите изводи само на избрани доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля? Ответната страна „Банка ДСК“ АД, в представен писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт С., взема становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в касационното производство в размер 300лв. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. В срока за произнасяне по реда на чл.288 ГПК съдът констатира, че с разпореждания на председателя на Върховния касационен съд от 31.10.2019 г. е образувано тълкувателно дело № 5/2019г. по описа на ОСГТК на ВКС, за приемане на тълкувателно решение по въпроса :При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост? Поставеният пред ОСГТК въпрос е повдигнат и от касатора с представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по настоящето дело. Въпросът е включен в предмета на делото и е правното разрешение на въззивния съд по него обуславя решаващите му изводи. Тълкуването, което ще бъде дадено, ще е задължително за настоящия съдебен състав, поради което производството по настоящето дело трябва да бъде спряно (съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 8/ 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/ 2013г. на ОСГТК на ВКС) до приключване на производството по тълкувателното дело. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Трето г. о.