Определение № 2732 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Микромакс България“ ООД със седалище в гр.Варна, подадена чрез упълномощен адв. М. Тодоров, срещу определение №3648 от 01.04.2025г., постановено по адм. дело №583/2025г. на Административен съд - Варна. Твърди се, че определението на съда е неправилно. Не било съобразено от административния орган и от съда, че първоначалното заявление на дружеството от 18.09.2024г. е било адресирано до председателя на Комисията по чл.17, ал.1от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), поради което липсата на внасянето му за разглеждане на заседание на Комисията, не може да бъде аргумент за липсата на започнал срок за произнасяне на последната. Направена е хронология на развилото се административно производство и са описани приложимите според частния жалбоподател норми от ЗОЗЗ и Правилника към него. С писмена молба от 23.09.2025г. се твърди наличие на новонастъпили обстоятелства, от които било видно, че към датата на подаване на жалбата е бил формиран мълчалив отказ на административния органа. Иска се отмяна на определението на съда и присъждане на направените в производството разноски. По делото е постъпил писмен отговор, подаден Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител юрисконсулт Малушева, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение № 3648 от 01.04.2025г., постановено от Административен съд – Варна по адм. д. №583/2025г. е оставена без разглеждане жалбата на „Микромакс България“ ООД срещу мълчалив отказ на Комисията по чл.17, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ да се произнесе по заявление вх. №АО-1742/18.09.2024г. на МЗХ, и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат съдът се е позовал на чл.159, т.1 от АПК. Развил е съображения, че в конкретния случай не е налице непроизнасяне от страна на административния орган, което да представлява мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, тъй като от преписката е видно, че с писмо от 07.03.2025 г. е било изискано от Община Варна да представи по преписката образувана по заявлението на дружеството извадка от действащия ОУП на Община Варна, в съответствие с чл. 40, ал. 6 от ППЗОЗЗ. Съдът е посочил, че при положение, че заявлението от 18.09.2024г. все още не е било окомплектовано с документите, посочени в чл. 40, ал. 6 от ППЗОЗЗ, респ. все още не е било внесено за произнасяне на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, то към датата 19.03.2025 г. на постъпване на жалбата на дружеството в съда не е бил започнал да тече 30-дневния срок за произнасяне на Комисията. Обжалваното определение е неправилно. С жалбата си до първоинстанционния съд, жалбоподателят е очертал предмета на спора. В нея той е посочил, че обжалва мълчалив отказ на Комисията за земеделските земи по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ по подаденото на 18.09.2024 г. заявление вх. №АО-1742 от дружеството с искане за произнасяне с решение по чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди относно ПИ идентиф. 72709.43.65 по КК на [населено място], общ.Варна. Мълчаливият отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Следователно, за да се приеме, че такъв отказ е формиран, е необходимо административният орган да не изпълни задължението си за произнасяне в срок, въпреки че е сезиран със съответно искане за издаване на административен акт. В настоящото производство се установява, че от дружеството-жалбоподател е отправено заявление с вх. №АО-1742/18.09.2024г. на МЗХ, за промяна предназначението на земеделска земя в неземеделска такава. С писмо №АО-1742/07.11.2024 г. директорът на дирекция "Поземлени отношения и комасация" в МЗХ уведомило дружеството, че са установени нередовности и преписката се връща с указания за окомплектоването й в съответствие с изискванията на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ, което писмо е било връчено на „Микромакс България“ ООД на 14.01.2025г. На 14.01.2025 г., дружеството е входирало ново заявление, с което са изложени съображения, че поисканите документи и книжа с писмото от 07.11.2024г. следва служебно да се приложат и е направено искане за внасяне на заявлението за разглеждане и произнасяне от Комисията. В изпълнение на последното искане, с писмо №АО-1742/07.03.2025 г. от директорът на дирекция "Поземлени отношения и комасация" в МЗХ е изискал от община Варна на основание чл. 40, ал. 6 от ППЗОЗЗ да представят по преписката извадка от действащия ОУП на Община Варна, одобрен със Заповед № РД- 02-14-2200/03.09.2012 г. на МРРБ, на която да е отразен административния акт за одобряването на плана и актуално удостоверение, с цел установяване на конкретната устройствена зона, в която попада поземлен имот с идентификатор 72709.43.65 по КККР на [населено място], общ.Варна. Копие от това писмо от 07.03.2025г. е било изпратено на дружеството. В тази хипотеза съдът необосновано е приел, че към датата на подаване на жалбата до съда – 19.03.2025г. не е бил започнал да тече 30-дневния срок за произнасяне на Комисията, тъй като към този момент не са събрани и приложени към документите по чл.40, ал. 2 от ППЗОЗЗ - извадка от плана с обхват на поземления имот (поземлените имоти) и удостоверение за устройствената зона чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа – от съответната общинска администрация, каквото е изричното изискване на чл.40, ал. 6 от ППЗОЗЗ. Касае се за допълнително служебно събиране и комплектоване на данни и документи към предложението за промяна на предназначението, което следва да бъде извършено преди Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ да го обсъди и съобразно изискванията на чл.41, ал.1 от ППЗОЗЗ, в 30-дневен срок от датата на внасянето му да се произнесе с решение. Настоящият съдебен състав не споделя изразеното в оспореното определение становище, че към датата на подаване на жалбата липсва формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Бездействието на редовно сезиран административен орган, изразяващо в неизпълнение на задължения за служебно събиране на доказателства, необходими за мотивирано, а от там и законосъобразно произнасяне не е неограничено във времето. Сроковете за произнасяне са инструктивни доколкото завършващият административното производство акт, би могъл да бъде издаден и след тяхното изтичане, т.е. забавяне в този смисъл не води до неговата нищожност на това основание. За да стимулира бързината на производството, законодателят е въвел фигурата на мълчаливия отказ, който защитава интересите на участниците в този вид правоотношения, изключвайки възможността за немотивирано и неограничено във времето бездействие от страна на администрацията. На компетентния за де се произнесе орган е дадена възможност и да спре производството при определени обстоятелства, което да му осигури време и възможност за произнасяне в срок, но липсват данни за предприети в тази насока действия. Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 4 от АПК, незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или от друг административен орган, при който те са налични. Наличната информация на хартиен носител при другия орган се предоставя в тридневен срок от поискването, като срокът за произнасяне тече от датата на получаване на информацията. С разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ, законодателят е разписал по-дълъг от определения с АПК срок, но това не изключва задължението за предоставяне на наличната у друг административен орган информация в тридневен срок от поискването по официален ред. Както по-горе беше описано, Комисията е изискала от Община Варна нужната информация, но по делото липсват доказателства за депозиране на същата. Бездействието на задължен по силата на закона административен орган /в случая общината, която е следвало да предостави извадка от действащия ОУП на Община Варна, одобрен със Заповед № РД- 02-14-2200/03.09.2012 г. на МРРБ, на която да е отразен административния акт за одобряването на плана и актуално удостоверение, с цел установяване на конкретната устройствена зона, в която попада поземлен имот с идентификатор 72709.43.65 по КККР на [населено място], общ.Варна/ не следва да рефлектира върху възможността на заинтересованото лице, инициирало административното производство, да упражни своевременно правата си. Тридневният срок за представяне по реда на чл. 40, ал. 6 от ППЗОЗЗ на необходимата информация е изтекъл на 17.01.2025 г. Липсват данни или твърдения за предприети след този срок от компетентната да се произнесе Комисия действия, по окомплектоване на конкретната преписка. При така установеното следва да се приеме, че срока за произнасяне на Комисията за земеделските земи по чл. 17, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ е изтекъл на 17.02.2025 г. Непроизнасянето в разписания в разпоредбата на чл. 41 от ППЗОЗЗ 30- дневен срок е довело до формирането на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК. Съобразно действаща към момента на подаване жалбата редакция на чл. 149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. в конкретния случай срока за обжалване е ограничен до 17.03.2025 г., а жалбата е депозирана чрез административния орган до съда на 28.02.2025 г. Предвид описаното, становището на първоинстанционният съдебен състав, че към датата на подаване на жалбата срокът по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ за произнасяне на административния орган не е изтекъл, предвид изричната норма на чл.40, ал.2 вр. с ал. 6 от ППЗОЗЗ, а от там и за наличие на основание по чл.159, т.1 от АПК за прекратяване на производството не може да бъде споделен. Поради горното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение е необосновано, постановено при несъобразяване с приложимите процесуални и материалноправни норми, което води до извод за неговата незаконосъобразност и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне за продължаване на производството на същия съдебен състав. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. второ от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение