Определение № 209 от 15.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 63/2016 г.

Производство по чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена на 17.08.2015 г. от [фирма] срещу определение №1065 от 27.07.2015 г. по ч.гр.д.№516/2015 г. на ОС София, с което въззивният съд е оставил без разглеждане възражение по чл.423 от ГПК с вх.№1314/08.06.2015 г. от [фирма] срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№430/2011 г. на РС Благоевград. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК /ДВ, бр.50/03.07.2015 г./, вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, когато преграждащите по-нататъшното развитие на делото определения, са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. В случая частната жалба срещу преграждащото определение на въззивния ОС София е подадена след влизането в сила на процесуалноправната разпоредба на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК, поради което и по аргумент на противното от §14 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., производството по ч.т.д.№63/2016 г. на ВКС, ТК следва да бъде прекратено, а делото - да бъде изпратено за произнасяне на компетентния Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение