Решение № 3321 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2010 г.

Решение № 3321 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валентин Димитров Димитров от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Минков от САК, против решение № 608 от 23.03.2010 г., постановено по адм. дело № 4336 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 20002894 от 17.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, относно определен по реда на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) данък за периода 2000-2005 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения, че съдът неправилно е достигнал до извода за законосъобразност на обжалвания РА. Сочат се нарушения на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗОДФЛ, като според касатора съдът не взел предвид факта, че в банковите извлечения като получател са посочени съвсем различни от Валентин Димитров лица. Като процесуално нарушение се сочи и това, че съдът не е спрял данъчното производство до приключване на НОХД № 3726 от 2009 г. на 4-ти състав при СГС. Твърди се също, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е обсъдил заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, както и извода на вещото лице, че видно от банковите документи, със сметка № 00003-028602 могат да се разпореждат няколко лица. Не са взети предвид грубите процесуални нарушения на ДОПК, свързани с удължаванията на срока на ревизията. Не на последно място се твърди и необоснованост на решението и необсъждане на показанията на свидетелите. По съображения в този смисъл, подробно изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде отменен обжалваният РА изцяло. Оспорва се с частна жалба и определението от 25.03.2010 г., с което Валентин Димитров е осъден да заплати сумата 300 лв. разноски по делото на ДОУИ - гр. София. Претендира се и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, оспорва жалбата. В писмено възражение от пълномощника юрисконсулт В. Арнаудова се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че съдът е постановил решението при изяснена фактическа обстановка и след подробно обсъждане на събраните доказателства, при което е достигнал до обосновани и правилни изводи. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Валентин Димитров против РА № 20002894 от 17.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, относно определен по реда на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) данък за периода 2000-2005 г. Решението в частта, с която е изменен ревизионният акт, като е намалено определеното задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода на 2005 г. и е определен нов размер на данъка от 42 069,46 лв. и съответната лихва, не е обжалвано и е влязло в законна сила. С допълнително определение жалбоподателят е осъден да заплати на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че с ревизионния акт законосъобразно са определени данъчните задължения на жалбоподателя по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за данъчните периоди 2000-2005 г. по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 2 ДОПК. Съдът е описал извършените при ревизията процесуални действия на органите по приходите и на ревизираното лице, установените факти и обстоятелства, свързани с размера на получените доходи и приходи от жалбоподателя, както и направените разходи. Съдът е описал извършените от органа по приходите действия по чл. 37, ал. 2, 3 и 4 ДОПК, както и тези по чл. 42, ал. 3, за приобщени като доказателства по делото на изисканите и събрани по реда на НПК материали по следствено дело № 245 от 2006 г. по описа на НСС, водено срещу Валентин Димитров, свързани с разкриването и движението на неговите парични средства по сметки в Спестовна каса - Куфщайн, Австрия. Съдът е взел предвид и допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета неоспорена в производството. Съдът е обсъдил и Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществата, сключена между Република България и Република Австрия, и е стигнал до обоснования краен извод, че с РА правилно са определени данъчните задължения на В. Димитров за проверявания данъчен период за получените от него доходи от дивиденти и лихви в Спестовна каса - Куфщайн, Австрия, по реда на чл. 29, т. 6 ЗОДФЛ (отм.) вр. с чл. 40 от същия закон за "други доходи". Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните доказателства по делото и доводите на страните, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса и преценка на доказателствената сила на относимите доказателства. В резултат на това съдът е достигнал до обосновани фактически и правни изводи. Пред настоящата инстанция не съществува спор относно наличието на основание за определяне на данъчната основа по реда да на чл. 122, ал. 2 ДОПК. В съответствие със събраните при ревизията доказателства обоснован е изводът, че получените приходи и доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизираните периоди, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК; има данни за укрити доходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, както и е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, тъй като е установено, че не са представени изисканите доказателства, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. От данните по делото се установява, че по реда на чл. 37, ал. 2 и 3 ДОПК на ревизираното лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх. № 05-08-00/3177 от 18.08.2006 г., с което са изискани документи за: източници и размери на получените доходи за ревизирания период, притежавано движимо и недвижимо имущество, притежавани финансови активи, притежавани банкови сметки, притежавани ценности, вземания от трети лица, придобито по безвъзмезден начин имущество, получени заеми, кредити, притежавани акции и дялове в задгранични дружества, пътувания в чужбина и др. В законоустановения срок жалбоподателят не е представил така изисканите документи, поради което съответно е изпратено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, с което ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с ДДФЛ за периода 2000-2005 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК. Определен е бил срок за представяне на доказателства и е връчено ИИИПДПОЗЛ изх. № 05-08-00/3472 от 9.11.2006 г., с което е изискано задълженото лице да декларира имуществото си и направените разходи, но отново не са били представени изисканите документи. Не са представени доказателства и в отговор на третото искане - за представяне на писмени обяснения във връзка с притежаваните от лицето банкови сметки в Спестовна каса - Куфщайн, Австрия. Тези действия на ревизираното лице са в нарушение на задължението му по чл. 37, ал. 2 ДОПК - "лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива", както и по чл. 56, ал. 1 ДОПК, според който "по искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство". Не е подадена и декларация по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК, която лицето е било длъжно да подаде, тъй като според тази разпоредба при установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ревизираното лице е длъжно да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Непредставянето на така изисканите по реда на ДОПК доказателства от ревизираното лице е дало възможност на органа по приходите да приложи разпоредбата на чл. 37, ал. 4 ДОПК, съгласно която в случай че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства, както и тази на чл. 56, ал. 2 ДОПК, а именно, че ако изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения. Въз основа на събраните доказателства правилно органът по приходите и съдът след анализ на всички тези доказателства са стигнали до извода, предвид установената покупка на ценни книжа и притежаваните от лицето сметки в австрийска банка, че са налице укрити приходи и доходи - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. След като лицето не е доказало по какъв начин и откъде е придобило средствата, за да извърши подобни разходи, то правилно органът по приходите е определил данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Недоказването на произхода на тези средства и липсата на обяснение за получаването им са дали основание на органа по приходите и на съда да стигнат до логичния извод за укрити приходи и доходи. Доколкото в случая се касае за извършена ревизия при особени случаи и с оглед предоставената от закона възможност на органите по приходите да определят по специфичен начин данъчната основа за облагане, ревизиращите органи в случая са взели предвид съществуващите за проверявания период несъответствия между приходи и разходи на ревизираното лице и са определили за всяка една от годините дължимия данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Безспорно така определената данъчна основа ще се различава в определена степен от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е последица от неправомерното поведение на самото ревизирано лице. По изложените съображения оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Следва да се подчертае, че при съставяне на ревизионен акт по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК съгласно правилото на чл. 124, ал. 2 от същия кодекс фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното в производството по обжалване на акта. Установената презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от ревизираното лице, както правилно е посочил в решението си първоинстанционният съд. В случая това не е сторено от касатора, който, вкл. и със заключението на поисканата от него експертиза, както и с показанията на разпитания свидетел Петков, не е оборил фактическите констатации в акта. В този смисъл неоснователни са поддържаните възражения в касационната жалба за допуснати от решаващия съд нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който закон е в сила от 1.01.2007 г. (обн., ДВ, бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) и е неприложим за настоящия случай, тъй като проверяваният период е до 2005 г. включително. Вероятно касаторът има предвид разпоредбите на чл. 1 и сл. ЗОДФЛ (отм.), действащ за процесния период, където също основен принцип е, че се облагат доходите на физическите лица (чл. 1) и че отговорността за данъка върху доходите на физическите лица е лична (чл. 2). В случая тези разпоредби са спазени, тъй като именно доходите на конкретното физическо лице - В. Димитров, са взети предвид при определяне на данъчното задължение по ЗОДФЛ, който е и титуляр на сметката в Австрия и който не е доказал, че тези суми са на други лица. Не са налице и твърдените процесуални нарушения при издаване на акта, които са обсъдени от съда. Разпоредбата на чл. 114 ДОПК дава възможност, ако срокът за извършване на ревизията се окаже недостатъчен, той да бъде продължен до един месец със заповед за удължаване на срока от органа, възложил ревизията, а според ал. 4 когато сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години. Неоснователно е и възражението, че като не е спрял производството по делото до приключване на наказателното дело, съдът е допуснал грубо нарушение на съдопроизводствените правила. В настоящия случай съдът правилно е приел, че не са налице визираните в чл. 229 ГПК вр. с чл. 144 АПК законови предпоставки за спиране на производство, тъй като наказателното производство не означава висящ преюдициален спор от значение за решаване на настоящото дело предвид самостоятелния характер на административното производство. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила. Неоснователна при това положение се явява и частната жалба, с която се иска отмяна на определението за разноски, които са дължими от жалбоподателя, предвид това, че е отхвърлена жалбата му срещу РА. В случая разноските са определени в минимален размер и са дължими еднократно с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. При този изход на спора за производството пред настоящата инстанция не се възлагат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,