Определение № 17 от 17.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2014 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 779 от 22.04.2014 г. по т. д. № 2645/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 691 от 26.03.2013 г. по т. д. № 3702/2012 г. на Софийски градски съд в обжалваната пред въззивната инстанция част за осъждане на [фирма] да заплати на [фирма] сумите 50 000 лв. и 8 090.94 лв., представляващи съответно задържана гаранция по договор от 16.10.2006 г. и лихва за забава за периода 01.07.2010 г. - 16.05.2012 г. В касационната жалба е направено искане за спиране на изпълнението на въззивното решение на основание чл.282, ал.2 ГПК. Във връзка с искането, с разпореждане на съдията - докладчик от 09.10.2014 г., е предоставена възможност на дружеството - касатор да внесе обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер на присъдената с въззивното решение сума - 58 090.94 лв. Разпореждането с указанията за внасяне на обезпечение е изпратено на посочения по делото съдебен адрес на [фирма] и е връчено на 11.11.2014 г. чрез процесуалния представител адв. К. Ч., упълномощен да представлява дружеството до окончателното приключване на делото във всички инстанции. До настоящия момент по делото не са представени доказателства за внасяне на обезпечението, поради което искането за спиране следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,