Определение № 140 от 06.10.2017 г. на ВКС по н. д. № 989/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е по повод определение на председателя на Районен съд- Свиленград, с което е прекратено производството по а.н.д. № 640/2017г. по описа на съда и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано в РС – Свиленград по жалба на Е. З. Т. срещу електронен фиш за налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на осн. чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. След самоотводи на всички съдии от районния съд, поради обстоятелството че жалбоподателката е районен съдия в същия съд, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно Районен съд- Стара Загора. Този съд териториално е разположен в близост до местоживеенето на страните и е извън района на действие на Окръжен съд- Хасково, в чийто съдебен район се намира РС - Свиленград. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,