Определение № 1449 от 14.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 737/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Княжа Vienna Insurance Group, Украйна срещу определение № 15 от 13.01.2025 г. по в. т. д. № 640/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на дружеството за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 240 от 13.08.2024 г. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като пропускането на срока за касационно обжалване не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Подробно аргументира становището си, че прикачването на файл с грешна касационна жалба към електронния документ, подаден в Единната система за електронно правосъдие (ЕПЕП) по партидата на в. т. д. № 640/2023 г. на Варненски апелативен съд, в последния ден на срока за обжалване, представлява именно такова особено непредвидено обстоятелство. Оспорва преценката на съда, че в случая се касае за субективни действия – пропуск, невнимание или човешка грешка, като твърди, че при боравене с технически средства и в условията на автоматизираната система на ЕПЕП винаги може да възникне проблем, тъй като софтуерните продукти съдържат възможността за неправилно функциониране на системата и за програмни грешки (т. н. „бъгове“). Освен това, според частния жалбоподател, дори пропускането на срока да е резултат от грешка на адвоката, същата не е плод на недобросъвестност, не е виновно допусната и е установена след изтичането на срока, поради което страната не може да бъде лишена от възможността да се позовава на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК и да бъде ограничавано правото й да обжалва съдебния акт. Ответницата по частната жалба – И. В. И. от [населено място] и третото лице-помагач на Княжа Vienna Insurance Group, Украйна – Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без уважение молбата на Княжа Vienna Insurance Group, Украйна за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по в т. д. № 640/2023 г. решение, Варненски апелативен съд е приел, че изложените от молителя обстоятелства не могат да бъдат преценени като особени непредвидени обстоятелства, по смисъла на по чл. 64, ал. 2 ГПК и формираната от Върховен касационен съд казуална практика по приложението му, конкретно цитирана в съдебния акт, тъй като прикачването на грешната касационна жалба към електронния документ, изпратен до деловодството на Варненски апелативен съд не се дължи на неподвластни на човешкото внимание и поведение действия, осъществени от техническото устройство, с помощта на което е извършено процесуалното действие по подаване на касационната жалба, а на пропуск, невнимание или човешка грешка. Според решаващия състав, дори и да се възприеме тезата на молителя, че в условията на нова електронна реалност следва да бъде разширено съдържанието на понятието „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 64 ГПК, като се включат и нови, непредвидени от съдебната практика досега хипотези, няма основание при тази преценка да се отстъпи от принципите на обективност, непредвидимост и непреодолимост на обстоятелствата. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че обстоятелството, поради което е пропуснат срокът за касационно обжалване на постановеното по делото решение, на което се позовава частният жалбоподател, не съставлява „особено непредвидено“ по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Както правилно е отбелязал решаващият състав, съобразявайки последователната и непротиворечива практика на ВКС, определящо за квалификацията на дадено обстоятелство като „особено непредвидено“, е то да е възникнало внезапно и неочаквано за страната; обективно да е препятствало спазването на срока за извършване на дължимото процесуално действие и да е било непреодолимо за страната, въпреки проявената от нея добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. В случая, невъзможността посоченото от частния жалбоподател обстоятелство да бъде преценено като „особено непредвидено“ произтича именно от това, че то има субективен характер и не е било непреодолимо. Касае се за „грешка при прикачването на касационната жалба по делото на Варненски апелативен съд“ (както признава самият частен жалбоподател в молбата си по чл. 64, ал 2 ГПК), каквато грешка не би била допусната при проявено от него по-голямо внимание при електронното подаване на документа и би била отстранена своевременно при проверка на извършеното действие. Не може да бъде споделен аргументът на частния жалбоподател, че при боравене с технически средства в условията на автоматизираната система на ЕПЕП, със заложено зареждане на графичен интерфейс, може винаги да възникне проблем, тъй като софтуерните продукти съдържат възможността за неправилно функциониране на системата и за програмни грешки (т. нар. „бъгове“). Доказателства за възникнал проблем от такова естество, който е довел до прикачването на грешната касационна жалба, по делото не са ангажирани. Поисканата с частната жалба техническа експертиза е за установяване на съвсем различни обстоятелства (при това безспорни между страните – за датата на съставяне и подписване на файла, съдържащ касационната жалба, подписана с КЕП, и за липсата на последващи намеси и корекции), а не на описания технически проблем, поради което правилно е преценена от въззивния съд като неотносима. С оглед на изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение