Решение № 415 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2009 г.

Решение № 415 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Д. И. А. от[населено място] против решение № 531 от 17.08.2009 г. по гр. дело № 416/2009 г. на С. окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, затова се настоява за отмяната му и постановяване на касационно решение, с което се отхвърли иска за делба и се присъдят разноските по делото за всички инстанции. Ответницата по касационната жалба М. И. Т. от[населено място] изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Касационният съд обсъди доводите за отмяна на неправилното въззивно решение и констатира следното: с определение № 437/28.04.2010 г. по гр. дело № 1318/2009 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/преди ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК/, респ. чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като е приел, че съдът е игнорирал правното значение на споразумението по чл. 99, ал. 3 СК, в противоречие с касационната практика, признавайки релевантност на правните му последици, касаещи имуществените отношения. За да остави в сила първоинстанционното решение № 7/20.02.2009 г. по гр. дело № 342/2007 г. на П. районен съд, с което по иск на М. И. Т. против Д. И. А. е допусната делбата на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв. м., построена в дворно място, представляващо парцел VII-347 кв. 45 по регулационния план на[населено място], С.. област, както и на лек автомобил м. "О.", м. "К. " с ДК № СА 49 11 ВА, при равни квоти за съделителите М. И. Т. и Д. И. А., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за основателност и доказаност на претенцията. Установил е, че бракът между страните е прекратен, по реда на чл. 99, ал. 3 СК, със споразумение, в което било отразено, че не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства, придобити по времето на брака си, но това "тяхно изявление не изключва възможността в друго производство, каквото е настоящето да се установява, че такива са били придобити от тях по време на брака им". В производството по чл. 288 ГПК касаторът се е позовал на решение № 293/16.05.2006 г. по гр. дело № 58/2006 г. на ВКС, с което е изразено становище, че споразумението по чл. 99, ал. 3 СК има договорен характер, както и вещнопрехвърлителното действие, което препятства възможността разрешените с него въпроси да бъдат пререшавани. Настоящата касационна инстанция намира за правилна изразената касационна практика, придаваща значение на споразумението по чл. 99, ал. 3 ГПК, на договор, съгласно който бившите съпрузи уреждат имуществените си отношения, свободно. Споразумението се утвърждава със съдебното решение, когато то отговаря на всички изисквания на закона - чл. 101, ал. 1 СК. Когато споразумението, одобрено от съда е засегнато от пороци на волята-грешка, измама или заплашване, или противоречи на закона, то може да бъде атакувано по исков ред, както от заинтересования съпруг, така и от прокурора. До обявяването на неговата нищожност, или унищожаемост, обаче споразумението има правно значение, поради прехвърлителното си действие, създадено[населено място] № 5/1978 г. на Пленума на ВС, от което получава изпълнителна сила - относно вземанията за издръжка и другите имуществени права, които поражда. В т. 2 на Споразумението между страните по делото, утвърдено с решение № 111/29.05.2006 г. е заявено, че съпрузите не притежават недвижими имоти и моторни превозни средства, представляващи съпружеска имуществена общност. Споразумението съдържа нотариална заверка на подписите на страните, в което са декларирали, че не притежават моторни превозни средства и недвижими имоти. Като е приел обратното, отричайки обвързващата сила на утвърденото от съда споразумение, в което страните са изразили своята воля за уреждане на имуществените си отношения, по начин, по който не се нарушават интереси на деца/страните нямат родени деца от брака/, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и се постанови касационно решение, с което искът за делба се отхвърли, поради липса на предмет, както по отношение на недвижимия имот, така и по отношение на моторното превозно средство. Поради изхода на делото направените от ответника разноски за всички инстанции, в размер на 1 280 лева, касационният съд възложи на ищцата М. И. Т., затова и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК