Определение № 73 от 03.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2019 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от адв. Д. Ч. в качеството му на пълномощник на П. А. М. за допълване на решение № 20 от 15.04.2020 г., постановено по делото, в частта за разноските с присъждане на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита пред всички съдебни инстанции. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна И. М. А. и Д. Р. А. чрез техния пълномощник адв. М. В., в който изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като постановеното решение е в производство по спорна съдебна администрация, и в този случай разноските остават за странните, така, както са ги направили. Алтернативно правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С решение № 20 от 15.04.2020 г. по гр.д. № 1934/1019 г. по описа на ВКС, І г.о., уважена подадената от П. А. М. касационна жалба срещу въззивно въззивно решение № 60 от 21.03.2019 г. по гр.д. № 107/2019 г. на Ловешкия окръжен съд, като същото е отменено и вместо него е постановено друго, с което на основание чл. 64 ЗС е определено суперфициарните собственици И. М. А. и Д. Р. А. да ползват частта от поземления имот, в който е построена собствената им двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 85 кв.м, съставляващ УПИ ..., пл.№ ... в кв. ... по плана на [населено място], обл. Л., с площ на тази част от 189 кв.м, която включва: проход откъм [улица] за преминаване към сградата от източната страна на дворното място, с широчина на този проход от 1.5 м., и прилежаща площ около сградата с ширина от източната, северната и южната част на сградата от 1.5 м и от север - 1 м., която площ е защрихована с червен цвят на скицата- вариант ІІ към заключението на вещите лица Ж. Й. и Цв. К., която скица, подписана от съда съставлява неразделна част от решението. С решението си съставът на ВКС не се е произнесъл по искането на касатора за присъждане на разноски, заявено своевременно до приключване на устните състезания пред ВКС. Молбата за допълване на решението е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството по иск с правно основание чл. 64 от ЗС е сходно с производството по иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС. То се осъществява като спорна съдебна администрация по граждански дела, която има за цел да установи и да уреди едно фактическо положение. Производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тях се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. В този смисъл са дадените указания в т.2 от ТР № 13/12 от 10.04.2013 г. по тълк.д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС. По въпроса за дължимостта на разноските в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС в своята практика / решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 444/12 г. на II г. о./ ВКС приема, че заплатените от страните възнаграждения за адвокат пред първата инстанция следва да останат за всяка страна в така, както са направени. При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила на чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена. Поради сходството на двете производства същото разрешение следва да намери приложение и при разрешаване на въпроса за отговорността за разноски в производството по чл. 64 ЗС - при обжалване на решението разноските се възлагат в тежест на жалбоподателя, когато жалбата му не е уважена, и в тежест на ответната страна при нейното уважаване. По тези съображения и с оглед изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал.1 ГПК на жалбоподателя И. М. се дължат направените от него разноски за въззивната и за касационната инстанция. Направеното от И. М. А. и Д. Р. А. възражение за намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност настоящият състав намира за основателно, тъй като запратеният адвокатски хонорар в размер на 800 лв. за въззивното производство и 800 лв. за касационното производство не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на производството по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това следва да бъдат намалени до размер на 600 лв. за всяка от двете инстанции, или общо да бъдат присъдени в размер на 1200. Т. размер съответства на материалния интерес на молителя и на фактическата и правна сложност на конкретното дело. Към тази сума следва да бъде прибавена и сумата 85 лв. - внесени от молителя държавни такси за касационно обжалване. Или общо за въззивната и за касационната инстанция ответниците следва да заплатят на молителя П. А. разноски в размер на 1 285 лв. Водим от гореизложеното съдът