Определение № 9222 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на М. С. Д. против определение №6804 от 29.07.2025г., постановено по адм.дело № 1411/2025 г. на Административен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство. Релевира оплакване за неговата незаконосъобразност и моли за отмяната му. Върховният административен съд - трето отделение намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. С. Д. за причинени от държавата имуществени и неимуществени вреди в размер на 3 милиона лева. Ведно с исковата молба е приложена молба с искане за предоставяне на правна помощ. Съдът веднага след постановяване на оспореното определение №6804 от 29.07.2025г. е постановил разпореждане № 6806 от 29.07.2025 г., с което е оставил исковата молба без движение като нередовна и е дал указания на ищцата в 7-мо дневен срок да отстрани констатираните нередовности: да посочи ответник; да конкретизира размера на вредите; да посочи периода през който те са настъпили; да посочи от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на кои длъжностни лица те произтичат и др. Събрани са доказателства за наличие на обстоятелствата, посочени в чл.23, ал.3 ЗПП относно материалното и социално положение на ищцата, от които е видно, че притежава недвижим имот от 50 кв.м., получава пенсия в размер на 530 лева и е с определена група инвалидност, за което е представено експертно решение на ТЕЛК от 05.09.2023г. С обжалваното определение първостепенният съд е отказал да предостави правна помощ на частния жалбоподател с мотиви, че предоставянето не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя или когато претенцията му очевидно е необоснована или недопустима, което следва от чл.24, т.1 и т.2 ЗПП. Приел е, че в случая тези хипотези са налице, тъй като характерът на производството и интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ за процесуално представителство. Определението е неправилно. Безплатната правна помощ за процесуално представителство съгласно Закона за правната помощ се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПП се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). В случая характерът на съдебноадминистративното производство е такова, че по закон то не предвижда задължителна адвокатска защита. Налице са обаче предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда. Необосновано съдът е приел, че характерът на производството и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. Безспорно интересите на правосъдието изискват предявяването на редовна искова молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с посочване на ответник, точна индивидуализация на предмета на всеки един от предявените искове, фактическите основания и времевия период на всяка претенция и др. Редовността на исковата молба е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане претенцията на Д.. Не може да се приеме, без съответното уточнение, че претенцията на Д. е очевидно неоснователна, необоснована и недопустима, нито, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би допринесла на лицето, кандидатстващо за нея. Изправяне нередовностите на искова молба безспорно съставлява дейност, изискваща специализирана правна помощ, ползването на която би било от значителна полза на ищцата и в интерес на правосъдието. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил определението си за оставяне без уважение молбата на М. Д. за предоставяне на правна помощ в противоречие с нормативната уредба и доказателствата. С оглед изложеното, определението следва да бъде отменено и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт, с който на Д. да се предостави правна помощ за процесуално представителство, а делото да се върне на Административен съд – Бургас за продължаване на процесуалните действия по предявените от нея искове за имуществени и неимуществени вреди. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение,