Решение № 469 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10235/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на „Строй тех надзор“ ЕООД, ЕИК 203908733 със седалище и адрес на управление: гр. София, [жк], [адрес] (съдебен адрес: гр. София, [улица]) чрез адв. Димитров против Решение №24884/21.07.2025 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №3660/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-22221422003340-091-001/04.04.2023 г., поправен с РА за поправка № П-22221423147978-003-001/02.08.2023 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП – София, в оспорената и потвърдена част от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София с Решение №1398/02.10.2023 г.

С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника на дружеството адв. Балкански. Страната представя писмени бележки по съществото на спора, списък на разноските и доказателства за извършването им.

Ответникът – директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Кирилов. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски, посочени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано писмено заключение за допустимост и неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С оспорения пред АССГ РА №Р-22221422003340-091-001/04.04.2023 г., поправен с РА за поправка № П-22221423147978-003-001/02.08.2023 г., издадени от органи по приходите в ТД на НАП – София, в потвърдената част от директора на Дирекция ОДОП – София с Решение №1398/02.10.2023 г., са установени на „Строй тех надзор“ ЕООД задължения за: 1.) ДДС за внасяне в размер на 104 966.66 лв. и лихви – 17 522.55 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит в същия размер (104 966.66 лв.) според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС по фактури от четирима доставчика - „Строителна компания Брандера“ ЕООД, „Ти Ес Ти Груп“ ЕООД, „Евро Еко Билд“ ЕООД и „Темида Проджект“ ЕООД, в различни данъчни периоди от м. октомври 2020 г. до м. май 2022 г.; 2.) корпоративен данък за 2020 г. в размер 3 607.56 лв. и съответните лихви и за 2021 г. в размер на 46 916.90 лв. и лихва – 8 554.32 лв. в резултат на непризнати разходи по фактури от „Ти Ес Ти Груп“ ЕООД, „Евро Еко Билд“ ЕООД и „Строителна компания Брандера“ ЕООД.

Въпросите за допустимостта на оспорването и валидността на акта са разрешени с влязлото в сила Решение №3272/27.03.2025 г. на Върховния административен съд по адм. д. №793/2025 г. С това решение е отменено изцяло първоначално постановеното Решение №22574/06.11.2024 г. по адм. д. № 11083/2023 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

С оспореното в настоящото касационно производство Решение №24884/21.07.2025 г. по адм. д. №3660/2025 г. АССГ е отхвърлил жалбата на „Строй тех надзор“ ЕООД против РА относно отказано право на приспадане на ДДС в размер на 105 976 лв. и лихви – 15 676 лв., допълнителни задължения за корпоративен данък за 2020 г. и 2021 г. в размер на 3 608 лв. и лихви – 808.80 лв.

За да отхвърли жалбата на дружеството против РА относно отказаното право на данъчен кредит, съдът препраща към мотивите на отмененото Решение №22574/06.11.2024 г. на АССГ по адм. д. № 11083/2023 г. и посочва, че ги споделя изцяло. За да потвърди акта в частта му, установяваща задължения по ЗКПО, приема, че непризнаването на данъчен кредит е обусловило увеличението на финансовия резултат (ФР) за 2020 г. и в тази част РА е правилен и законосъобразен.

Основателни са доводите на касационния жалбоподател за това, че решението на АССГ е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липса на мотиви, отговарящи на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. На основание чл. 227, ал. 1 АПК обаче настоящият касационен състав не може да върне делото за ново разглеждане, а е длъжен да го реши по същество.

I. Относно облагането с косвен данък по реда на ЗДДС:

С РА неправилно е отказано приспадането на ДДС в размер 10 000 лв. по фактура №25/25.02.2022 г., издадена от „Темида Проджект“ ЕООД, в резултат на което е установено задължение за ДДС в размер на 10 000 лв. и лихва 1 109.34 лв. за данъчния период м. февруари 2022 г. Фактурата е издадена във връзка с договор от 27.12.2020 г. между жалбоподателя като възложител и "Темида Проджект“ ЕООД като изпълнител.

Този договор безспорно притежава белезите на абонаментен договор за предоставянето на правни консултации в рамките на неговия срок при възнаграждение в размер на 50 000 лв. без ДДС.

Дължимото възнаграждение не е обвързано с обем на услугите и същото не подлежи на корекция в посока на намаляване или увеличаване в зависимост от това какво конкретно е извършил изпълнителят. Според т. 8, т. 9 и т. 10 от договора изпълнителят се задължава да дава правни консултации винаги, когато бъдат поискани от възложителя, веднага устно, освен ако поставеният проблем изисква допълнително проучване, предоставянето или събирането на допълнителни данни, евентуално писмено във възможно най – кратки срокове.

Представен е по делото абонаментен договор за правни консултации от 04.01.2021 г. без срок, сключен между "Темида Проджект“ ЕООД като възложител и адв. З. А. Тодорова като изпълнител. Според дадените в хода на ревизията писмени обяснения от управителя на "Темида Проджект“ ЕООД правните консултации по договора от 27.12.2020 г. със „Строй тех надзор“ ЕООД са предоставяни от адв. З. Тодорова.

Във фактурата е посочено, че възнаграждението е за предоставени правни консултации през 2021 г. и м. януари и м. февруари 2022 г., а по данни от информационната система на НАП адв. Тодорова е подала декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, приложение №3 „Доходи от друга стопанска дейност“, с която е декларирала доход от "Темида Проджект“ ЕООД за 2021 г. в размер на 120 000 лв.

В т. 40 от решението си по дело С-174/00, Kennemer Golf и в т. 36 от решението си по дело С-151/13, Le Rayon d’Or СЕС приема, че при абонаментните договори, при които доставчикът се задължава да е в постоянна готовност да предостави при необходимост услугите, не е необходимо да се доказва, че плащането се отнася за индивидуална и точно определена услуга. Заплатената в изпълнение на договора обща сума се дължи независимо от броя на извършените и получените услуги и техния обем. Затова в т. 37 от решението си по делото Le Rayon d’Or съдът приема, че обстоятелството, че услугите не са нито предварително определени, нито индивидуализирани и че възнаграждението се плаща под формата на обща сума, не може да засегне пряката връзка, която съществува между извършената доставка на услуги и получената насрещна престация, чийто размер е определен предварително. Тези съображения важат и за абонаментен договор за консултантски услуги, в т. ч. правни, по силата на който договор клиентът се задължава да заплати предварително уговореното между страните възнаграждение, независимо от количеството и характера на действително извършените консултантски услуги в периода, за който се отнася възнаграждението (виж т. 40 от Решение на СЕС от 3 септември 2015 г. по дело С-463/14, Аспарухово Лейк Инвестмънт Къмпани).

От жалбоподателя са представени на приходните органи убедителни доказателства за необходимостта от използването на правни услуги във връзка с осъществяваната от него дейност (множество договори за строителен надзор и други услуги, сключени след участие в процедури по ЗОП), както и за това, че не е получавал такива услуги от други физически или юридически лица.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че жалбата на „Строй тех надзор“ ЕООД против РА, в частта му установяваща задължения за ДДС лихви във връзка с отказано право на приспадане по фактура №25/25.02.2022 г., издадена от „Темида Проджект“ ЕООД, е основателна.

С мотиви за това, че фактурите, издадени от „Строителна компания Брандера“ ЕООД, „Ти Ес Ти Груп“ ЕООД, „Евро Еко Билд“ ЕООД, не документират реално извършени доставки, приходните органи, издали РА, отказват да признаят упражненото от „Строй тех надзор“ ЕООД право на данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 9 ЗДДС. Решаващият орган потвърждава РА в тази част с допълнителни мотиви, които съгласно чл. 97, ал. 1, изр. 2 АПК, приложим с оглед § 2 ДР ДОПК, се смятат за част от мотивите на акта.

За четири от фактурите, издадени от „Строителна компания Брандера“ ЕООД (100…017/31.03.2021 г., 100…018/26.04.2021 г., 100…032/17.11.2021 г., 100…035/21.12.2021 г.), решаващият орган приема, че са с неясен предмет, тъй като и в договорите, и в приемо-предавателните протоколи към тях не се съдържа конкретика на услугата. Правото на данъчен кредит по тези фактури според него следва да бъде отказано на основание чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, т. 9 ЗДДС.

С решението си решаващият орган допълва мотивите на РА и относно липсата на доставки по останалите процесни фактури, приемайки, че представените от жалбоподателя становища не доказват изпълнение на доставките, тъй като не всички носят подписи на конкретни лица, които са ги изготвили. Според това решение жалбоподателят действително е участвал в процедури за обществени поръчки и е сключил договори като изпълнител на определени услуги, вкл. такива за строителен надзор, които не е предоставил чрез подизпълнители.

От изложеното следва, че:

1. Приходните органи оспорват наличието на формалните предпоставки за признаване на правото на приспадане на ДДС по част от процесните фактури;

2. Приходните органи оспорват наличието и на материалноправните предпоставки за признаване на правото на приспадане на ДДС по процесните фактури.

Чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС изисква фактурата задължително да съдържа описание на вида на услугата, което да е достатъчно, за да могат данъчните органи да контролират плащането на дължимия данък и наличието на право на приспадане на ДДС (т. 27 от Решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06). Ако фактурите не съдържат подробно описание с оглед посочената цел, то приложенията към тях би следвало да дават такова (т. 34 от цитираното решение). В посочения смисъл е и чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството, според който документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и ал. 3, но за нея има документи, които я удостоверяват.

Предмет на фактура №100…0017/31.03.2021 г., издадена от „Строителна компания Брандера“ ЕООД, е „съгласно договор за инженерни услуги за периода от м. януари 2021 г. до 31.03.2021 г.“, а на фактура №100…0018/26.04.2021 г. от същия доставчик – „съгласно договор за инженерни и геодезични услуги“.

Според договора за инженерни услуги от 08.01.2021 г. възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва инженерни услуги на обекти, изпълнявани от „Строй тех надзор“ ЕООД самостоятелно или в обединение, при заявка от възложителя, в която се посочват видът на извършваната услуга, стойността й и периодът на изпълнение. В чл. 1, ал. 2 от договора са изброени видовете инженерни услуги, които могат да бъдат възлагани (примерно, но не само).

Според договора за геодезически услуги от 26.01.2021 г. възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва геодезически услуги на обекти, изпълнявани от „Строй тех надзор“ ЕООД самостоятелно или в обединение, при заявка от възложителя, в която се посочват видът на извършваната услуга, стойността й и периодът на изпълнение. В чл. 1, ал. 2 от договора са изброени видовете геодезически услуги, които могат да бъдат възлагани (примерно, но не само).

По делото не са представени заявки от възложителя към изпълнителя, в които да са конкретизирани видът и стойността на инженерните или геодезическите услуги, както и обектите, на които са предоставени. Конкретизация на услугите липсва и в приемо – предавателните протоколи към фактурите, според които възложителят приема изпълнените от изпълнителя услуги на обекти, изпълнявани от „Строй тех надзор“ ЕООД самостоятелно или в обединение.

Във фактури №100…0032/17.12.2021 г. и №100…0035/21.12.2021 г. е посочено: „съгласно договор за геодезически услуги“. Предметът на договорите към двете фактури е същият като на предишния договор от 26.01.2021 г. Липсват заявки с посоченото съдържание, а в приемо – предавателните протоколи услугите отново не са конкретизирани като вид и стойност.

При тези факти правилно решаващият орган приема, че следва да бъде отказано правото на приспадане на ДДС в общ размер 35 133.33 лв. по изброените четири фактури, издадени от „Строителна компания Брандера“ ЕООД, на основание чл. 71, т. 1 във вр. с чл. 114, т. 9 ЗДДС.

Ако получателят разполага с непълни фактури, правото на приспадане може да му бъде отказано според Решение на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/12, Petroma Transports SA и др., т. 36, а също така и според т. 43 от цитираното по-горе решение на СЕС по делото Barlis.

От „Строителна компания Брандера“ ЕООД са издадени на „Строй тех надзор“ ЕООД още пет фактури, по които е отказано правото на приспадане на ДДС, упражнено от получателя, с мотиви за липсата на доказателства за изпълнението на материалноправните предпоставки и по-конкретно за изпълнението услугите от издателя на фактурите.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице материалноправните предпоставки за ползването на данъчен кредит по фактура №100…0012/26.02.2021 г. с ДДС в размер на 5 300 лв. Услугата според договора и приемо – предавателния протокол е за изготвяне на три броя технически предложения за изпълнение на обществена поръчка за изброените обекти – водопровод яз. „Тича“, канализация гр. Шумен и гр. Нови пазар, описани подробно.

Техническите предложения, предадени от „Строителна компания Брандера“ ЕООД на „Строй тех надзор“ ЕООД с приемо – предавателния протокол от 26.02.2021 г., са представени от жалбоподателя. От доказателствата по делото се установява, че същите са изготвени от „Павлида“ ЕООД и предадени на „Строителна компания Брандера“ ЕООД с приемо-предавателен протокол от 25.02.2021 г., подписан от представляващите двете дружества, в изпълнение на сключения договор от 03.02.2021 г.

Според обясненията на жалбоподателя с тях той е участвал в процедура по ЗОП чрез ДЗЗД „Ар Консулт Шумен“. Представени са доказателства за подаването на техническите предложения по трите обособени позиции от ДЗЗД „Ар Консулт Шумен“ чрез Е. С. С. до „Водоснабдяване и канализация Шумен“ ООД. Не са налице обаче доказателства за това, че „Строй тех надзор“ ЕООД е участник в ДЗЗД „Ар Консулт Шумен“, както твърди.

Според Решение №4690/17.05.2022 г. по адм. д. № 2690/2022 г. на ВАС, IV отд. ДЗЗД „Ар Консулт Шумен“ е обжалвало пред КЗК Решение №D10437654/16.11.2021 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, издадено по обособена позиция № 2 за определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Консултантските услуги по упражняване на независим строителен надзор и оценка за съответствието на инвестиционните проекти на обектите, включени в обхвата на проект: Интегриран проект за подобряване на водния сектор на обособена територия обслужвана от ВиК Шумен три обособени позиции". Обособена позиция №2 е "Извършване на консултантски услуги по упражняване на независим строителен надзор и оценка за съответствие на инвестиционни проекти за обект: „Подмяна, реконструкция и рехабилитация на техническа инфраструктура за водоснабдяване, канализация и пречистване на гр. Шумен“, за който се отнася едното техническо предложение.

„Ар Консулт Шумен“ ДЗЗД обаче е с участници "Геоексперт България" ЕООД и "Ен Ар Консулт“ ЕООД. „Строй тех надзор“ ЕООД не участва в „Ар Консулт Шумен“ ДЗЗД, противно на неговите твърдения. Жалбоподателят не твърди, съответно не представя доказателства, за използването на получената услуга по процесната фактура №100…0012/26.02.2021 г. за неговите следващи облагаеми доставки.

Изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на РА в частта му, установяваща задължения на „Строй тех надзор“ ЕООД за ДДС в размер на 40 433.33 лв. и съответните лихви.

При сходни факти е отказано право на приспадане на ДДС в размер на 3 333.33 лв. по фактура №100…0026/16.09.2021 г. от „Строителна компания Брандера“ ЕООД, по която предоставената услуга е за изготвянето на два броя технически предложения за участие в процедура по ЗОП за изпълнение на строителен надзор по обособени позиции 1 и 2 за реконструкция на ВиК мрежите на град Айтос, гр. Карнобат и участък от деривация Камчия – юг; за реконструкция на ВиК мрежите на град Китен, гр. Царево и село Лозенец, както и участък от деривация Ясна Поляна.

Двете технически предложения са налични по делото заедно с доказателства за представянето им на възложителя от участника „Строй Експерт Електро 2018“ ДЗЗД, в което дружество участници са „Геоексперт България“ ЕООД и „Строй тех надзор“ ЕООД.

Не се оспорва от приходните органи използването на двете технически предложения в независимата икономическа дейност на жалбоподателя. Оспорва се изготвянето им от издателя на фактурите, който няма кадрова и техническа обезпеченост за това.

По делото са представени доказателства за възлагане на тази услуга от доставчика на „Павлида“ ЕООД и за предаване на техническите предложения от подизпълнителя на „Строителна компания Брандера“ ЕООД с приемо-предавателен протокол, подписан от представляващите двете дружества, в изпълнение на договора между тях.

При оспорване на извършването на услугите от издателя на фактурите поради липсата на необходимия персонал, приходните органи следва да докажат, че данъчнозадълженото лице активно е участвало в измама или е знаело, или е трябвало да знае, че посочените сделки са част от измама, извършена от издателя на фактурите или от всеки друг оператор, който се е включил в предходен етап във веригата от доставки (виж Определение на СЕС от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo, т. 66). Такива мотиви в акта и такива доказателства по делото не са налични.

По така изложените мотиви настоящият съдебен състав приема за незаконосъобразен РА в частта му, в която е отказано правото на данъчен кредит на получателя по фактура №100…0026/16.09.2021 г. от „Строителна компания Брандера“ ЕООД с ДДС в размер на 3 333.33 лв.

Сходни на гореизложената фактическа обстановка са фактите по останалите три фактури от „Строителна компания Брандера“ ЕООД (№100…0020/25.06.2021 г., №100…0025/15.09.2021 г. и №100…0030/22.11.2021 г.), както и по фактура №200…00121/29.10.2020 г., издадена от „Ти Ес Ти Груп“ ЕООД, и по фактура №99/26.07.2021 г. издадена от „Евро Еко Билд“ ЕООД.

Тези фактури са издадени във връзка с предоставени услуги по преглед на предложените строителни материали от строителите и изготвяне на становище за съответствието им с изискванията на Наредба №РД-02-20-1/05.02.2015 г. на обектите, на които „Строй тех надзор“ ЕООД осъществява строителен надзор, подробно описани както в договорите, така и в приемо – предавателните протоколи. Само фактура №92/28.10.2020 г. от „Евро Еко Билд“ ЕООД е за предоставена услуга за преглед на строителната документация за обект „Реконструкция и рехабилитация на уличната мрежа на град Ихтиман“ и изготвяне на становище относно необходимостта от допълнителни документи.

Становища са налични, предадени и приети с двустранно подписани протоколи от представителите на „Строй тех надзор“ ЕООД и на дружествата – доставчици. Протоколите наистина преповтарят предмета на договорите, както констатира решаващият орган, но той включва и изготвянето на становищата.

Нито един от договорите, сключени между жалбоподателя и изброените доставчици, не е с предмет „осъществяване на строителен надзор по чл. 166, ал. 1 т. 1 ЗУТ“, т. е. липсва превъзлагане от жалбоподателя на дейността му като консултант по чл. 166 ЗУТ, за която има сключени договори самостоятелно или като участник в ДЗЗД, противно на изложеното в решението на решаващия орган.

Вярно е, че консултантът може да извършва дейността по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ чрез физически лица, към които законодателят поставя определени изисквания в чл. 167, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Отговарящите на тези изискванията физически лица се вписват в нарочен списък, неразделна част от удостоверението по чл. 167, ал. 1 ЗУТ според чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба №РД-02-20-25/03.12.2012 г., и с оглед на чл. 167, ал. 2, т. 3 ЗУТ това са физическите лица, чрез които консултантът осъществява дейността. Страните не спорят за това, че „Строй тех надзор“ ЕООД притежава удостоверение за извършване на дейностите по чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ от 2016 г.

Според чл. 169б, ал. 1 ЗУТ контролът на строителните продукти по чл. 169а, ал. 1 се осъществява от консултанта при извършване на оценката на съответствието на инвестиционните проекти и при упражняване на строителен надзор, а според чл. 169а, ал. 1 в строежите се влагат само строителни продукти, които осигуряват изпълнението на основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и отговарят на изискванията, определени със Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), и с наредбата по чл. 9, ал. 2, т. 5 от същия закон.

В случая обаче става въпрос за помощна дейност, свързана с преглед на представените от строителите документи и проекти и становище за това отговарят ли предложените от тях материали на изискванията в Наредба №РД-02-20-1/05.02.2015 г. издадена на основание чл. 9, ал. 2, т. 5 ЗТИП, както и следва ли документите да се допълнят с други.

Въз основа на доказателствата по делото експертът, изготвил ССЕ, установява използването на становищата в дейността на „Строй тех надзор“ ЕООД, а именно за изпълнението на сключените договори с възложители, по които той е изпълнител, съответно – издадените от него фактури и отчетените приходи, въпреки че това не се оспорва от ответника по делото.

Относно становищата, изготвени от „Евро Еко Билд“ ЕООД, са налице доказателства, че са изготвени от В. С. П., назначена по трудов договор, за която е представена и диплома за завършено висше образование. Обстоятелството, че през 2020 г. и 2021 г. същата е работила в Район „Овча купел“ като старши експерт, не изключва възможността тя да е автор на процесните становища, след като с подписа си го е удостоверила. „Строителна компания Брандера“ ЕООД възлага изготвянето на становищата на „Павлида“ ЕООД, а за „Ти Ес Ти Груп“ ЕООД в хода на ревизията е установено, че има назначени лица по трудови договори на длъжности, свързани със строителството, вкл. лице с инженерна специалност.

При сходни факти с Решение №1186/01.08.2022 г. (папка 2, стр. 2139-2156) директорът на Дирекция ОДОП – София е отменил предходен РА №Р-22221421000825-091-001/14.01.2022 г., с който са установени на „Строй тех надзор“ ЕООД задължения по ЗДДС.

Така например във връзка с услугите от „Инекс Комунал“ ООД, необходими за изготвянето на технически паспорт на обекти на ЧЕЗ, клиент на „Строй тех надзор“ ЕООД, включващи и проверка на качеството на материалите, проверка на актовете и протоколите по време на строителството и др., решаващият орган приема, че незаконосъобразно е отказано с РА правото на приспадане на ДДС по издадените от доставчика фактури, независимо че съгласно чл. 176б, ал. 1 ЗУТ техническият паспорт на нов строеж се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор. В решението си решаващият орган се позовава на решения на СЕС и приема също като настоящия съдебен състав, че дори когато не е установено наличието на персонал при конкретен доставчик, който да извърши определения вид услуга, това не означава, че липсва реално осъществена доставка. Посочва, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже при доказана злоупотреба с ДДС (данъчна измама).

В случая, след като приходните органи твърдят, че спорните услуги не са извършени от доставчиците, а от самия жалбоподател чрез физическите лица, вписани в списъка към издаденото му удостоверението по чл. 167, ал. 1 ЗУТ, то е следвало да го докажат чрез проверки на тези лица.

По тези съображения настоящият касационен състав приема, че с РА незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на ДДС на жалбоподателя в размер на 51 200 лв. по фактури от „Строителна компания Брандера“ ЕООД №100…0020/25.06.2021 г., №100…0025/15.09.2021 г. и №100…0030/22.11.2021 г., по фактура №200…00121/29.10.2020 г., издадена от „Ти Ес Ти Груп“ ЕООД, по фактура №99/26.07.2021 г. и по фактура №92/28.10.2020 г. издадени от „Евро Еко Билд“ ЕООД.

Така изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на РА в частта му, установяваща задължения на „Строй тех надзор“ ЕООД за ДДС в размер на 40 433.33 лв. и съответните лихви и незаконосъобразност на РА в останалата му част, а именно до 104 966.66 лв. – ДДС и лихви – 17 522.55 лв.

II. Относно облагането с пряк данък по реда на ЗКПО:

За 2020 г. с РА №Р-22221422003340-091-001/04.04.2023 г., поправен с РА за поправка № П-22221423147978-003-001/02.08.2023 г., на „Строй тех надзор“ ЕООД е установено задължение за корпоративен данък в размер на 28 345.68 лв. след преобразуване на финансовия резултат (ФР) с непризнати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО разходи в общ размер 265 214.45 лв. Определен е размер на дължим за внасяне корпоративен данък – 26 521.45 лв. и лихви – 4 835.63 лв. след приспадане на внесения от дружеството данък в размер на 1 824.23 лв.

С решението си решаващият орган изменя РА в тази част като вместо данък в размер на 28 345.68 лв. установява дължим такъв в размер на 3 607.56 лв. Приема, че не следва да бъдат признати за данъчни цели само разходите в общ размер 17 833.33 лв. ( по фактура №200…00121/29.10.2020 г., издадена от „Ти Ес Ти Груп“ ЕООД, и по фактура №92/28.10.2020 г. от „Евро Еко Билд“ ЕООД). След приспадане на декларирания и внесен от „Строй тех надзор“ ЕООД данък в размер на 1 824.23 лв. остава дължим данък в размер на 1 783.33 лв., потвърдено и от вещото лице, изготвило ССЕ. Неправилно АССГ приема, че решаващият орган потвърждава РА в частта му на установените задължения за 2020 г. и за 2021 г. в размер на 3 608 лв.

С РА са установени за 2021 г. задължения за корпоративен данък в размер на 46 916.90 лв. след преобразуване на ФР с непризнати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО разходи в общ размер 457 000.01 лв. Определен е размер на дължим за внасяне корпоративен данък – 46 916.90 лв. и лихви – 8 554.32 лв. Според експерта не е приспаднат декларираният и внесен от ревизираното дружество данък в размер на 1 216.90 лв. След приспадането му дължимият данък според ССЕ следва да е в размер на 45 700 лв. Решаващият орган е потвърдил акта в тази част.

Непризнатите от приходните органи разходи са в размер на 422 500.01. лв. по фактурите от „Строителна компания Брандера“ ЕООД, издадени през 2021 г., и в размер на 34 500 лв. по фактура №99/26.07.2021 г. от „Евро Еко Билд“ ЕООД.

Налице е правното основание на чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКПО за непризнаване за данъчни цели на разходите по фактурите с номера 100…0017/31.03.2021 г., 100…0018/26.04.2021 г., 100…0032/17.12.2021 г. и 100…0035/21.12.2021 г., издадени от „Строителна компания Брандера“ ЕООД. Тези фактури не отговарят на изискването на чл. 6, ал. 3, т. 4 от Закона за счетоводството и в изпълнение на чл. 6, ал. 5 от същия закон не са представени други документи, сдържащи необходимата информация за вида, обема и стойността на услугите, за да се приеме, че разходите са документално обосновани и следва да бъдат признати за данъчни цели на основание чл. 10, ал. 2 ЗКПО.

Разходът по фактура №100….0012/26.02.2021 г. от същия доставчик не следва да бъде признат на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО като несвързан с дейността на ревизираното дружество. За да изпълни задължението си по чл. 160, ал. 1 ДОПК да реши спора по същество, т. е. не само да провери законосъобразността на РА, но и да определи данъчните задължения на ревизираното лице за ревизираните периоди, съдът може да потвърди РА и на различно правно основание от посоченото в него.

По така изложените съображения РА следва да бъде потвърден в частта му, установяваща задължение за внасяне на корпоративен данък в размер на 20 216.66 лв. и съответните лихви за 2021 г. в резултат на преобразуване на ФР с непризнати разходи по изброените пет фактури, които са в размер на 202 166.67 лв.

За разликата до установения дължим корпоративен данък в размер на 46 916.90 лв. и лихва – 8 554.32 лв. за 2021 г. РА като незаконосъобразен следва да бъде отменен. РА е незаконосъобразен и в частта му на установените задължения за корпоративен данък и лихви за 2020 г. Това е така поради следните съображения:

Разходите по останалите четири фактури от „Строителна компания Брандера“ ЕООД в общ размер 220 333.34 лв. и по фактура №99/26.07.2021 г. от „Евро Еко Билд“ ЕООД в размер на 34 500 лв., както и тези по фактура №200…00121/29.10.2020 г., издадена от „Ти Ес Ти Груп“ ЕООД, в размер на 14 583.33 лв. и по фактура №92/28.10.2020 г. от „Евро Еко Билд“ ЕООД в размер на 3 250 лв. са документално обосновани по определението в чл. 10, ал. 1 ЗКПО, тъй като отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, а по изложените по-горе мотиви в частта от настоящото решение относно облагането с ДДС, отразяват вярно стопанските операции.

Разноски: Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК на страните се присъждат разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата.

За двете първоинстанционни производства дружеството иска присъждане на разноски в размер на 10 690 лв. и представя доказателства за извършването им. В първото касационно производство той не заявява искане за присъждане на разноски. За настоящото касационно производство претендира и доказва разноски в размер на 9 540 лв. (общо 20 230 лв.).Ответникът изрично заявява, че не възразява против размера на адвокатското възнаграждение.

За първото разглеждане на делото от АССГ ответникът не заявява искане за присъждане на разноски и не представя списък по чл. 80 ГПК. За второто първоинстанционно производство заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с писмена молба, но не посочва размер на разноските и не представя списък на същите. При първото разглеждане на делото от касационната инстанция ответникът заявява, че претендира разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК, в общ размер 27 759.08 лв., в т. ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 26 133.12 лв. за две инстанции или по 13 066.56 лв. за всяка и държавна такса – 1 625.96 лв. В настоящото съдебно производство ответникът иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер на 21 409.85 лв. (по 10 704.92 лв.), така както е посочено в списъка за разноските. Противната страна изрично заявява, че не възразява против размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение. При тези данни следва да се приеме, че искането на ответника е за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 21 409.85 лв. и за държавна такса в размер на 1 625.96 лв. (общо 23 035.81 лв.).

Съответни на уважената част от жалбата са разноски в размер на 12 245.50 лв. Съответни на отхвърлената част от жалбата са разноски в размер на 9 090 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение