Решение № 7743 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Д., чрез пълномощник по делото адв. Б. Златанов, срещу решение № 1647/10.12.2025 г., постановено по адм. дело № 146/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Габрово, с което по жалба на К. П. М., директор на ПТГ „Д-р Никола Василиади“, гр. Габрово, е отменено Решение № 122/21.03.2025 г. на Трети специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по адм. пр. № 91/2024 г. по описа на КЗД. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на правилата на правната и формалната логика. Сочи се, че като не е спазил разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, решаващият състав е постановил решение при флагрантно нарушение на процесуалния закон, което е довело и до противоречие с материалноправните разпоредби – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Като необосновани и нелогични се оспорват изводите на съда, с които е мотивирана преценката за отмяна на процесния административен акт поради наличие на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. По подробно развитите в касационната жалба доводи и възражения се иска отмяна на решението на АС – Габрово и отхвърляне на жалбата срещу Решение № 122/21.03.2025 г. по адм. пр. № 91/2024 г. по описа на КЗД или при условията на евентуалност – след отмяната на обжалваното съдебно решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС – Габрово поради допуснато съществено процесуално нарушение. Претендират се сторените разноски по делото. Лично и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание касационният жалбоподател поддържа заявените в касационната жалба основания и искания. Ответникът – К. П. М., директор на ПТГ „Д-р Никола Василиади“, гр. Габрово, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Бешков, в съдебно заседание заявява, че поддържа касационната жалба, моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а решението на КЗД – оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски, но при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът се е произнесъл формално, необосновано и незаконосъобразно, предвид наличието на надлежни мотиви в оспорения акт на КЗД. Предлага решението на АС – Габрово да се отмени като неправилно. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази данните по делото, становищата на страните и в изпълнение на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С Решение № 122/21.03.2025 г. на КЗД по адм. пр. № 91/2024 г., предмет на обжалване пред АС – Габрово, е установено, че: I. К. М. – директор на ПТГ „Д-р Никола Василиади“, гр. Габрово, е осъществила дискриминация, извършена под формата на тормоз на работното място по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), по признак „лично положение“ по чл. 4. ал. 1 от ЗЗДискр, по отношение на инж. Д. Д.; II. наложена е глоба в размер 250 лв. на основание чл. 47, т. 3, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. на ответната страна К. М., директор на ПТГ ,Д-р Никола Василиади“, поради установена дискриминация, извършена под формата на тормоз на работното място по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак „лично положение“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр; III. дадено е задължително предписание, на осн. чл. 47, т. 4 ЗЗДискр., на К. М., директор на ПТГ „Д-р Никола Василиади“, занапред да се въздържа от действия, представляващи дискриминация на основата на защитения признак „лично положение“. В оспореното Решение на КЗД се съдържа подробно изложение на оплакванията на оспорващото лице Д. Ц. Д., изведени въз основа на подадената от него първоначална жалба до КЗД и представените в хода на преписката няколко допълнения към нея. Отразено е и становището на ответната страна К. П. М., директор на ПТГ „Д-р Никола Василиади“, гр. Габрово по отправените от жалбоподателя обвинения за осъществена спрямо него дискриминация под формата на „тормоз“ на работното му място. Извършено е проучване по реда на чл. 55 – чл. 59 от ЗЗДискр., по преписката са приложени голям брой доказателства, които са изискани от ответната страна и РУО – Габрово. След приключване на проучването на страните е дадена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали, след което същата е насрочена за разглеждане в открито заседание, за което страните са били редовно уведомени. Проведени са две открити заседания по преписката, след което съставът е счел преписката за изяснена от фактическа и правна страна и я е обявил за решаване, като е предоставил подходящ срок на страните за писмени бележки. С процесното Решение № 122/21.03.2025 г. по адм. пр. № 91/2024 г., позовавайки се на свидетелските показания на разпитаните в производството свидетели С. Н. и Р. Н., КЗД е приела за доказани твърдените от жалбоподателя обстоятелства, които са счетени за достатъчни, за да се направи предположение, че е налице дискриминация спрямо него, с оглед на което доказателствената тежест се е прехвърлила върху ответната страна съобразно правилото на чл. 9 от ЗЗДискр. В тази връзка КЗД е посочила, че ответната страна по никакъв начин не е оборила показанията на св. С. Н., нито в подкрепа на защитната си теза е привела факти и обстоятелства, с които да докаже, че принципът на равно третиране в конкретния случай не е бил нарушен. По този начин соченото като дискриминатор лице не се е справило с тежестта на доказване, възложена му с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. На следващо място, в Решението си КЗД отбелязва, че соченият от жалбоподателя признак „лично положение“, в причинна връзка с който се твърди, че е извършено дискриминационното поведение, в процесния случай е намерил проявление в „правото на труд и неговото конкретно упражняване“, както и в длъжността, която жалбоподателят е изпълнявал в качеството си на заместник-директор по учебната дейност ПТГ „Д-р Никола Василиади“, гр. Габрово. Като краен резултат КЗД приема, че от събраните по преписката писмени и гласни доказателства се доказва наличието на дискриминация по отношение на Д. Ц. Д. от страна на К. П. М., в качеството й на директор на ПТГ „Д-р Никола Василиади“, гр. Габрово. Органът излага съображения и относно приложимостта на разпоредбите на чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. (налагане на глоба на извършилото дискриминация лице в нормативно установения минимален размер) и чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. (даване на задължително предписания на установеното като дискриминатор лице за въздържане от последващи актове на дискриминация по признак „лично положение“). При извършения контрол за законосъобразност на така приетото Решение на КЗД, въз основа на основанията по чл. 146, във вр. с чл. 168 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е постановен от компетентен орган и при спазване на изискуемата по чл. 66 от ЗЗДискр. форма и съдържание на акта. Приел е за спазени и общите изисквания по чл. 59, ал. 2 от АПК. Като реализирано в конкретния случай е посочил основанието за оспорване и отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Този извод АС – Габрово е аргументирал с доводи за липса на пълноценни мотиви както по отношение на правните, така и на фактическите основания на акта, с което е възпрепятстван съдебният контрол за приложението на материалния закон. Според решаващия състав в акта на КЗД липсват фактически установявания, мотивирани изводи и анализ по множество от оплакванията на жалбоподателя. Според съда решението на КЗД е необосновано, произволно и лишено от същинска правна стойност, доколкото от него не може да бъде установено какво е прието от състава на КЗД и и какви са позициите на КЗД по отправените от Д. множество твърдения за дискриминационни прояви. На тази основа административният съд е извел извод за наличие на неотстраним порок при мотивирането на акта, възпрепятстващ съдебния контрол по същество, с оглед на което е отменил процесното Решение на КЗД. С тези мотиви и с аргумент за неутежняване на положението на К. П. М. като резултат от упражненото от нея право на достъп до съд, първоинстанционният състав е посочил, че в настоящия случай не може да упражни правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК за изпращане на преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АС – Габрово е неправилно. Постановено е при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът неправилно е ценил фактическите обстоятелства, изложени в процесния административен акт, поради което е извел неправилен извод за тяхната липса, както и за липсата на изложени правни съображения и анализ от страна на административния орган по отношение на предявеното пред него искане за установяване на дискриминация. Видно от съдържанието на оспореното решение на КЗД, органът е изложил подробно становищата на страните по преписката; обсъдил е и е изследвал приетите за относими към спора доказателства; посочил е считаните според него за установени правнорелевантни факти; очертал е границите на претендираното нарушение от фактическа страна; пояснил е в какво приема, че се изразява съдържанието на признака „лично положение“ в конкретния случай; направил е анализ на установените фактически обстоятелства съобразно нормата за разпределение на доказателствената тежест в производството пред КЗД (чл. 9 от ЗЗДискр.), като въз основа на този анализ е достигнал до крайния извод, че в случая е извършена твърдяната от жалбоподателя дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак „лично положение“. Не на последно място, аргументирал е и решението си за налагане на глоба по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. в минимален размер. При подобно съдържание на мотивите на процесния административен акт, да се приеме, че в него не се съдържат фактически установявания и съответстващи правни доводи, означава да се тълкуват превратно фактите по делото. Дали органът е изследвал в цялост всички обстоятелства по случая, дали са били събрани всички относими и необходими доказателства за тяхното установяване, както и дали фактическите констатации са били правилно подведени под съответната хипотеза на нарушение на антидискриминационното законодателство в твърдяната форма на „тормоз“ по смисъла на § 1, т 1 от ДР на ЗЗДискр., е въпрос на правилност и обоснованост на извода на органа по същество, а не порок, свързан с липсата на мотиви в административния акт. Не се споделя становището на първоинстанционния съд, че от съдържанието на акта на КЗД не може да се определени по категоричен начин какъв е предметът на производството. Самият решаващ състав на АС – Габрово посочва ясно в мотивите на решението си (първи абцаз на стр. 4 от решението) кой е очертаният от КЗД предмет на доказване в производството, установен въз основа на отправените от жалбоподателя Д. оплаквания за осъществени спрямо него дискриминационни деяния. При тези обстоятелства като нелогични и вътрешнопротиворечиви следва да бъдат отхвърлени мотивите на административния съд, с които е прието, че в процесния административен акт не е посочен ясен предмет и същият съдържа само формална диспозитивна част. В допълнение следва да се отбележи, че първоинстанционният съд не е направил разлика между нарушението на изискванията към формата на индивидуалния административен акт – наличие на фактически и правни основания съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, във вр. с чл. 66 от ЗЗДискр., и съответствието на направените от органа фактически констатации с доказателствата по делото и с юридическите факти, визирани в хипотезата на съответната приета от него за нарушена правна норма. В първия случай, когато липсват каквито и да било фактически основания или сочените такива са абсолютно общи, неиндивидуализирани, неясни и/или неразбираеми, и не могат по никакъв начин да бъдат обвързани с диспозитива на акта, е налице нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК. Във втория случай, когато актът съдържа фактически основания, но те не са доказани (частично или изцяло) или не доказват визираните в хипотезата на приетата за нарушена правна норма юридически факти, е налице нарушение на чл. 146, т. 4 от АПК. В настоящия случай първоинстанционният съд е обосновал извод за липса на мотиви на акта, като е приел, че с този порок органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила – нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК. Следва да се посочи, че не само изводът за липса на мотиви в акта е неправилен, но и подвеждането на така възприетия от съда порок на акта към нарушението по чл. 146, т. 3 от АПК – съществено нарушение на административнопроизводствените правила – е неправилно. Изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е изискване към реквизитите на формата на акта, а не е производствено правило. Производствените правила гарантират развитието на административното производство, за което в случая съдът не е изложил изрични мотиви, но, видно от подробно установеното от него от фактическа страна във връзка с развилото се пред КЗД производство, имплицитно е приел, че разписаните в Глава четвърта, раздел I от ЗЗДискр. производствени правила не са били нарушени. Тъй като първоинстанционният съд е допуснал превратно тълкуване на факти, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и не е извършил какъвто и да е контрол за законосъобразност по отношение на останалите основания по чл. 146 от АПК (т. 4 и т. 5), касационната инстанция не може в настоящото съдебно производство за първи път да извърши проверка за съответствието на оспорения акт с материалния закон и с целта на закона. Това налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният състав следва да извърши проверка за съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби и с целта на закона и с оглед на резултата от тази проверка да постанови крайния си акт. По искането на касатора за присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение