Определение № 4509 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2045/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал.7 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. П. М. срещу определение № 3849 от 29.01.2026 г., постановено по административно дело № 7903/2025 г. от Административен съд София-град, с което е върната подадената от него касационна жалба с вх. 32981/29.12.2025 г. против постановеното по това дело решение № 39737 от 28.11.2025 г. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е върнал подадената от М. касационна жалба като е приел, че една от констатираните нередовности, за отстраняването на които са дадени указания с разпореждане № 43382/30.12.2025 г. – подписване на същата не е отстранена. Определението е неправилно. С частната жалба на л. 23 от настоящето дело е представен „Резултати от анализа“, от който се установява, че подадената от М. касационна жалба е подписана с електронен подпис, който е валиден до 04.04.2027 г. От съдържанието на същата се установява, че частният жалбодател в самата касационна жалба е направил особено искане, а именно извършване на проверка за електронното подписване на същата, която обаче не е извършена от съда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на АССг за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал.7 във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение