Решение № 9346 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1354/2010 г.

Решение № 9346 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1354/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Трайко Георгиев Пройчев, от гр. Велинград, чрез адв. Стоян Чавдаров от АК Пазарджик, против Решение № 1637 от 7.12.2009 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 2405 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 800233/22.08.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пазарджик, потвърден с Решение № 813 от 25.11.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за 2002 г. са установени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 35 625,90 лв. главница и 25 114,87 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в не обсъждане на относимите към спорния предмет на делото доказателства; неправилна преценка на събраните гласни доказателства и необсъждането им заедно с останалите, събрани доказателства. Съдът неправилно се произнесъл по направеното възражение за погасителна давност и по наличието на основание по чл. 122, т. 7 ДОПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени РА, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Процесната ревизия е повторна за период 2002 г. по ЗОДФЛ (отм.) по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Декларирано е финансиране на предприятието на регистрирания от ревизираното лице едноличен търговец със заемни средства без декларирани приходи, които да покриват извършеното финансиране. Спорът се е свел до това дали ревизираното лице е взело средства на заем от 4 физически лица на обща стойност 114 734,98 лв. Относно заем от 26 000 лв. от Фанка Мървакова от гр. Пловдив. Представени са договор за заем и запис на заповед за сумата. Лицето не е открито при ревизията, за да потвърди изпълнението на договора, тъй като е напуснало страната през 2008 г. Установено е, че на 03.02.2000 г. заемополучателят не бил в страната. Съпругата му е свидетелствала, че парите са били дадени на нея. Правилно съдът не е кредитирал свидетелските показания на заинтересованата съпруга. Не е установен произходът на средствата и при отсъствието на ревизираното лице към момента на сключване на представения договор, съществуването на правоотношението между страните не е установено. Не са представени и никакви доказателства за предаване на сумата. Относно заем в размер на 20 000 лв. от 03.11.1999 г. от Ангел Кирилов Кинов от гр. Пловдив. При ревизията е изследвана възможността на съпрузите Ангел и Елена Кинови да дадат посочената сума на заем. Установено е, че към края на 1999 г. те са разполагали със 7 851,19 лв. без приспадане на разходите за живот и издръжка. Обоснован е изводът за невъзможност на посочените лица да дадат процесната сума в заем на ревизираното лице. Няма доказателства за предаване на сумата, нито за връщането й на заемодателите. Относно заем в размер на 20 000 лв. от 01.03.2000 г. от Васил Георгиев Ушев от гр. Велинград. Даването на сумата в заем не е потвърдено от наследниците на починалия през 2007 г. заемодател. Няма доказателства за предаване на сумата. Установеният доход на заемодателя е на стойност 12 882 лв. за 1999 г., съгласно годишната му данъчна декларация. Съдът с основание не е кредитирал свидетелските показания на съпругата Пройчева. Относно заем в размер на 37 000 германски марки. от 20.01.2000 г. от Захари Георгиев Сковронек. Установено е, че на 20.01.2000 г. /датата на представения договор за паричен заем/ заемодателят не е бил в страната. Твърденията, че договорът е сключен в Германия са недоказани, тъй като ревизираното лице не е било в тази страна на датата на договора. Не са представени доказателства за предаването на сумата. Съдът обосновано не е кредитирал гласните доказателства в тази връзка. За всички договори за заем съдът с основание е преценил, че няма доказателства за предаване на сумите, както и за това, че заемодателите са разполагали с тях. До 2008 г. сумите не са върнати и са констатирани противоречия относно възможността ревизираното лице да получи сумите на посочените в договорите за заем дати. Решението е постановено при обстойно обсъждане на относимите към спора доказателства. Правилно е преценено като неоснователно и направеното възражение за изтекла 5-годишна давност по чл. 109 ДОПК, тъй като за процесния период - 2002 г. ревизията е възложена преди изтичане на посочения в нормата срок /отмененият предходен РА е от 01.06.2007 г./. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водем от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение