Определение № 260 от 02.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2018 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК по молба на К. С. А., чрез адв. М. Е. А. от САК за изменение на решението по чл. 290 ГПК в частта за разноските. Решението е обявено на 16.04.2019 г., молбата е подадена на 16.05.2019г. и е в срок. Изхожда от легитимирана страна и е допустима, но неоснователна. По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК съдът допълва /при пропуск да се произнесе/ или изменя постановеното решение /при допусната грешка/ в частта му за разноските. В случая съставът на Върховния касационен съд изрично се е произнесъл по въпроса за разноските – дължат са е от ответника по касация и ответник по иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и ясно е посочил техния размер – 600 лв. заплатено от ищеца – касатор адвокатско възнаграждение. Няма спор, че това е именно размерът, платен от Н. Б. А. на адвоката, упълномощен от нея да осъществява процесуално представителство в инстанцията. Съдът не е пропуснал, също така, а изрично се е произнесъл по направеното възражение от К. А. за прекомерност на адвокатския хонорар и го е намерил за неоснователно, като се е обосновал с вида на спора, фактическата и правна сложност по делото, ангажираността на адвоката и извършената от него работа. Несъгласието на К. А. с правния извод на съда по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК не може да бъде основание за изменение на съдебното решение в частта за разноските. В заключение, молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение