Определение № 1052 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 468/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 във вр. с чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на М. С. А. от гр.София срещу разпореждане по входящ номер № 21687 от 22.10.2025 г. с дата 03.12.2025г, постановено от председателя на Второ отделение по адм. дело № 7816/2025 г. на Върховен административен съд, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против протоколно определение от 21.10.2025г по адм. дело № 7816/2025 г. на Върховен административен съд. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като е налице връзка на преюдициалност между делата,което налага спирането на производството по адм. дело № 7816/2025г по описа на ВАС. Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба като подадена в срок и срещу акт по чл.213а, ал.6 АПК, който подлежи на обжалване за допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното разпореждане в производство по чл.213а, ал.6 АПК, председателят на Второ отделение на ВАС е установил, че предмет на частната жалба е протоколно определение от 21.10.2025 г. по адм. дело № 7816/2025 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, второ отделение, с което е оставено без уважение искането на касатора за спиране на производството по делото до приключване на гр. дело № 75396/2024 г. по описа на Софийски районен съд.Приел е,че същото не подлежи на обжалване, като на основание чл. чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 АПК, жалбата като недопустима е оставена без разглеждане. Разпореждането е правилно. Съгласно чл.229 ал.1 от АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията,които преграждат по - нататъшното развитие на производството,както и тези,които са изрично посочени в закона.В случая постановеното от тричленния състава на ВАС протоколно определение от 21.10.2025г по посоченото административно дело не прегражда последващото развитие на производството,доколкото с него не се спира същото ,а напротив оставя се без уважение искането за спиране поради липсата на условия за преюдициалност.Ето защо и правилно председателят на Второ отделение на ВАС при администриране на частната жалба по реда на чл.213а от АПК е приел,че частната жалба е недопустима на основание чл.215 т.4 от АПК,доколкото се обжалва акт,който не подлежи на съдебен контрол по реда на чл.229 от ГПК.Това обуславя и извода,че разпореждането като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав