Определение № 11 от 10.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4755/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 6121 от 20.08.2018 г. на В. Д. Б. чрез процесуален представител адвокат Ю. С. от АК – К. срещу определение № 444 от 01.08.2018 г. по в.гр.д.№ 366/2017 г. по описа на ОС – Кюстендил, ГК, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Върховният касационен съд в настоящия си състав констатира, че срещу самото въззивно решение № 118 от 28.05.2018 г. на ОС е подадена касационна жалба от В. Д. Б., като е образувано касационно дело № 4757/2018 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение. По силата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, определението за разноските подлежи на обжалване по същия ред, по който се обжалва самото решение. Тъй като произнасянето на съда по частната жалба е свързано с произнасянето по касационната жалба, не се налага отделно разглеждане на частната жалба от касационната жалба срещу въззивното решение, поради което при условията на чл. 213 ГПК, съдът