Определение № 1591 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1037/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, предл.2 ГПК. С определение № 2843 от 05.10.2023 г. по ч. гр. д. № 4075/2023 г. на ВКС, I-во г. о., е оставена без разглеждане частната касационна жалба на И. Д. А. срещу определение № 2636 от 28.02.2023 г. по ч. гр. д. № 1763/2023 г. на Софийски градски съд. Съставът на ВКС се е позовал на т.9 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че обжалваното определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, тъй като с него е потвърдено определение на първата инстанция, с което е оставено без уважение възражението на И. Д. А. за неподсъдност на спора пред Софийски районен съд. И. Д. А. е подал частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС. Счита, че направеното от него възражение пред първата инстанция е не само за неподсъдност на спора пред СРС, но при условие на евентуалност – и за нередовност на исковата молба по отношение на ответника. Ако искът е подсъден на СРС, той трябва да бъде насочен срещу друг ответник – ел.платформа или автора на материала, а не към физическо лице, което нито е собственик на ел.сайт, нито е автор на материала. Цитираната от ВКС задължителна практика не касаела неговото второ възражение срещу предявения иск. Ответникът в производството П. Б. В. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Предмет на настоящото частно производство е единствено определението от 02.01.2022 г. по гр. д. № 5072/2022 г. на Софийски районен съд, потвърдено и от въззивния съд, с което е оставено без уважение възражението на ответника И. Д. А. за местна неподсъдност на спора. Съдът не се е произнасял по възражение за ненадлежна пасивна процесуална легитимация на ответника И. Д. А.. Този въпрос не е предмет на определението на Софийски районен съд, потвърдено от Софийски градски съд, съответно – предишният състав на ВКС не е имал основание да се занимава с него. Предметът на дължимата проверка, извършена от предходния състав на ВКС, се ограничава само до преценката дали подлежи на касационно обжалване определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първата инстанция, с което се оставя без уважение отвод за неподсъдност на спора. По този въпрос съставът на ВКС се е произнесъл в съответствие с т.9 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо това определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,