Определение № 9150 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., против определение № 29477 от 23.07.2026 г., постановено по адм. дело № 8515/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта му, с която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ и за назначаване на преводач. Частната жалба против определението в частта му, с която е отхвърлено искането на К. за назначаване на преводач е недопустима. Определението, с което се отказва назначаването на преводач, е извън уредените две хипотези в чл. 229, ал.1 и ал. 2 от АПК - с постановяването му не се прегражда развитието на производството и не е предвидено изрично в закона, че подлежи на инстанционен контрол. Ето защо частната жалба в тази и част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Частната жалба против определението в частта му, с която е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Административният съд е отхвърлил искането на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ по делото на основание чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). За да постанови този резултат е приел, че искането е формално, от ищеца не са изложени доводи за необходимост от предоставяне на правна помощ, както и че в случая не се установява интересите на правосъдието да изискват това. Определението е валидно, допустимо и правилно. Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23 ал. 2, изр. първо от Закона за правната помощ (ЗПП). Отправеното в случая в частната жалба искане за предоставяне на правна помощ не се основава на конкретни факти и обстоятелства, на твърдяна липса на правна грамотност и непознаване на правото. При извършена преценка на характера на производството и при въведените от ищеца обстоятелства се установява, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 1 от ЗПП, съгласно която правна помощ по чл. 21, т. 1 не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и/или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая характерът на производството (исково) не предвижда задължителна адвокатска защита. Съобразно установените по делото обстоятелства, настоящият състав на касационната инстанция споделя формирания в обжалваното определение извод, че предоставянето на правна помощ на К. от вида процесуално представителство не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла за него. В допълнение следва да се отбележи, че частният жалбоподател не се е възползвал от възможността да направи искане за предоставяне на безплатна правна помощ от вида консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело – чл. 21, т. 1 ЗПП. Този вид правна помощ има извънпроцесуален характер и касае действие преди да е налице образувано съдебно производство. Тя може да се квалифицира като „досъдебна“ такава и решението за предоставянето й се взема не от съда, а от Председателя на Националното бюро за правна помощ (чл. 25, ал. 2 ЗПП). Отказът да бъде предоставена се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, като решението на административния съд е окончателно. Ако лишеният от свобода е искал адвокат да му помогне с подготовката на документи за завеждане на делото по ЗОДОВ, той е разполагал с процесуалната възможност да отправи молбата си в този смисъл до Председателя на Националното бюро за правна помощ. С оглед изложените съображения определението в тази му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 4 и чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение