Определение № 13314 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11389/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Д ФРАНЧАЙЗ КО-БЪЛГАРИЯ" АД чрез адв. Й. Чорева срещу определение № 19075 от 07.10.2024 г., постановено по адм. дело № 7756/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против решение № АУ-6/09.07.2024 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – София. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Твърди се, че е обжалван Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № П-22221423222513/23.05.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, който бил потвърден при административното обжалване. Излагат се доводи, че волята е за обжалване АУЗД, а не решението на директора на ТД на НАП – София. Според жалбоподателя не е зачетена изричната му воля, изразена в петитума на жалбата, а именно, че се обжалва АУЗД. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на АССГ със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество на спора. Ответникът по частната жалба – директорът на ТД на НАП – София, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на "Д ФРАНЧАЙЗ КО-БЪЛГАРИЯ" АД чрез адв. Й. Чорева срещу решение № АУ-6 / 09. 07. 2024 г. на директора на ТД на НАП – София и прекрати производството по делото, съдът е приел, че според разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган до съда. АССГ е посочил, че съгласно на чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. Съдът е приел, че жалбата на лицето не е насочена срещу АУЗД, а срещу решението по чл. 155 от ДОПК, което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Прието е от съдебния състав, че волята на дружеството е била да се обжалва решение № АУ-6 / 09. 07. 2024 г. на директора на ТД на НАП – София, поради което на основание чл. 159, ал. 1 от АПК във връзка са § 2 от ДР на ДОПК жалбата е оставена без разглеждане, а производството пред първоинстанционния съд е прекратено. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган до съда. Правилно е и посочването, че съгласно чл. 144, ал. 1 от ДОПК по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК е категорична, тъй като обжалването по административен ред представлява абсолютна процесуална предпоставка за обжалване на ревизионния акт пред съда. Наистина при оспорването пред първоинстанционния съд жалбоподателят е посочил, че обжалва решение № АУ-6 / 09. 07. 2024 г. на директора на ТД на НАП – София, постановено по жалба срещу АУЗД № П-22221423222513 / 23. 05. 2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, но не е взел предвид, че в петитума на жалбата е посочено изрично, че оспорва АУЗД № П-22221423222513/23. 05. 2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП София. Видно от съдържанието на жалбата основателни са твърденията на жалбоподателя, че волята му е да се отмени АУЗД, тъй като с него съгласно разпоредбите на ДОПК се засягат правата на данъчнозадълженото лице и това е обжалваемият индивидуален административен акт, а не решението на решаващия орган. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата на "Д ФРАНЧАЙЗ КО-БЪЛГАРИЯ" АД чрез адв. Й. Чорева срещу АУЗД № П-22221423222513/23.05.2024 г. на орган по приходите при ТД на НАП София. Необосновано в обжалваното определение се твърди, че волята на жалбоподателя била ясно изразена и в допълнително подадената по делото молба след даване на указания с определение от 20.08.2024 г. и същата е срещу решението на решаващия орган. Въпреки посоченото в молбата от 04.10.2024г. след указанията на съда, че се обжалва решението на решаващия орган, то в обстоятелствената част на жалбата до съда са развити достатъчно възражения по оспорване на АУЗД и петитумът сочи, че се обжалва АУЗД. В този смисъл от изложението на жалбата и петитумът съдът е могъл да направи недвусмислен и категоричен извод, че се оспорва АУЗД, потвърден с решението на решаващия орган. Предвид изложеното обжалваното определение, като неправилно подлежи на отмяна на основание чл. 222, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество, като приеме, че се обжалва АУЗД, а не решението на решаващия орган. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение